Аз живея

Под обсада

В лето 2008мо градът-замък (Бургас) преживя тежко разораване, прикрито зад умелото „смяна на тръбите“. Повече от 2 месеца главни улици бяха затваряни и разкопавани, пътните артерии бяха запушвани от тежкотоварна техника, прах се сипеше по невинните минувачи, които трябваше да преминават по импровизирани мостове над 2-метровите ровове. Ремонтите поприключиха и споменът за калните бойни полета… Continue reading Под обсада

Аз снимам

Вдъхновението

Има няколко неща, които правя добре, само когато имам вдъхновение. Уча, подреждам си стаята, пиша и снимам. Без Муза тези неща не ми се получават. От няколко дена едитвам снимки от пътуването. И се ужасявам от тях. Наистина, не са добри. Личи си именно тази липса на желание. Има само 3-4 от едно вълшебно място,… Continue reading Вдъхновението

Аз живея

Всеки има своята олимпиада

Остават два дни до откриването на олимпиадата в Бейджин. Финалното отброяване на дните в логото на БНТ откровено ме дразни, може би защото напомня на циферблата на бомба. Имам кофти предчувствия за тази олимпиада. Дано не се случат. Но Откриването го чакам с нетърпение. Все пак, това са китайци. Градът ми също си има своята… Continue reading Всеки има своята олимпиада

Аз живея · Аз снимам

Под път, над път и на път

То не беше пътуване, ми пътешествие през загадки, изненади и адски студ. Хъхъ. Тръгнахме точно в полунощ от Бургас, с автобус на Юнион Ивкони. Фактът, че се возех в един автобус с един изключително противен ми човек, е без значение за сюжета. Важното е, че климатикът беше на нормална температура. Стюрдесата ни даде вода (студена)… Continue reading Под път, над път и на път

Аз снимам

Първият ден на Карнавала

Нов кмет, нови неща. Бургас доживя да има собствен карнавал. Като за първа година, събитието беше добре организирано и участниците не бяха малко. От 2 седмици насам се раздават флайери, в училищата има плакати и изобщо не е като да не се знае, че ще става нещо. Затова се почувствах странно, когато в 5 без… Continue reading Първият ден на Карнавала