Аз чета

Norwegian wood

Всичко очаквах от „Norwegian wood“, ама не и да ме разплаче. Не, твърде метафорично е, книга да те разплаче, така че да кажем, че просто в нея намерих твърде много неща, които са твърде актуални както за моя живот, така и за много други, и понеже от тях боли много, се разчувствах. Самота. Ужасно много… Continue reading Norwegian wood

Аз гледам · Аз живея · Аз чета

записки под японистката възглавка

Седя и уча, седя и уча. По скромни сметки знам къде 300 йероглифа, без никаква идея кои наистина ще ми трябват да изпита. Да слушам японска реч ми докарва тежко главоболие, а проклетият бързоговорещ Кимура-сенсей ще изпитва във всеки един ден от устния. Още не знам с кого ще съм, трябва да се съберем 5… Continue reading записки под японистката възглавка

Аз гледам · Аз живея · Аз чета

И така

И те тъй. След 3 седмици някъде ще пътувам, а още нямам ни билет, ни куфар. Само номерче за получаване на ЕЗК, която даже не знам с какво ще ми послужи. Но имам цялото време на света: – да се видя с всички вас, които вярвате в мен, и с вас, в които вярвам аз.… Continue reading И така

Аз чета

Помагала за подготовка по немски език

След като се записах за изпита в СУ, пообиколих софийските книжарници да разбера дали има някое помагало за кандидат-студенти по немски, което нямам. След като изброих на една продавачка какво имам, тя каза „Ти имаш всичко!“. Така реших да публикувам всичко, по което съм работила.

Аз чета

Македонци бе

Не, просто не мога. Попаднах на този блог: http://jovanatozija.blogspot.com/ и не мога да не го споделя. Авторката, македонка, е студентка в Германия и пише ли, пише: За блогот Германија е многу убава земја, со чудни, за нас балканците малку неразбирливи луѓе со уште понеразбирлив менталитет. Јас пред извесно време се преселив во Германија и добив… Continue reading Македонци бе

Аз чета

Кафка на плажа

– Съществува и друг свят, паралелен на нашия, и човек е в състояние да навлезе в него, донякъде и да се върне невредим. Стига да е предпазлив. Но престъпи ли определена черта, той изгубва пътеката и вече няма връщане назад. Това е лабиринт. Знаеш ли откъде се е взела идеята за създаване на лабиринт? Поклащам… Continue reading Кафка на плажа

Аз живея · Аз чета

Съвременно хайку

В крайна сметка си подарих това. Прекрасна е. Само ме дразни, че страниците са гланцирани. Някак си ми се иска да бяха като тънките нежни страници на „Хякунинишшю“. Слънцето, моето тъй либерално Слънце, обеща да ми потърси „Есен“ из дебрите на шопските улички. Дано да я намери. А утре одисеята с монитора ще приключи. Надявам… Continue reading Съвременно хайку