Uncategorized

Впечатления от Япония

miyajima

Представях си деня, в който ще пристигна в Япония, най-малкото слънчев и приветлив. Но от таксито, в което се намирах след девет часов полет от Хелзинки виждах само една огромна влажна магистрала (срещата на Г20 в Осака беше приключила на предния ден и пътят към летището беше държан празен за заминаващите височайши посетители), бушуващ океан, а след няколко минути и море от бетон, единственият звук беше от капките на проливния дъжд. Шофьорът се извини от рано, че не говори английски, а аз нямах ментална сила да говоря на японски. Не бях мигнала през целия полет въпреки възглавницата и одеяла на Marimekko, които Finnair предлага. Беше 10:30 в Кобе, Япония, и 4:30 в Хелзинки и България, тоест нямаше и на кого да разкажа за тоновете си впечатления: за камерите в самолета, с които видях кацането на изкуствения остров, на който се намира летище Осака, за първият път, когато ме чакаха с табелка с името ми, за огледалото в таксито, което се превръща в екран, за пустите улици, през които минавахме, и тропическия порой. Освен часова, и температурна разлика ме чакаше – след цяла седмица на около 15 градуса сега бях на 30 и стопроцентова влажност. Добре де, бях на 23 градуса и климатик, увита в суичър. Предположих, че след сравнително мизерното начало, шестседмичният ми престой в Япония може да стане само по-добър.

Таксито и хотелът първия ден бяха организирани от фирмата, в която щях да работя – корпорация от 8000 служители, оперираща в 190 държави, произвеждаща инструменти и реагенти за кръвни изследвания. На следващия ден бях откарана в жилището, получих студио в общежитието за служители, които започват работа във фирмата – там живеят в първите две години. Всичко ми беше осигурено – от спално бельо за футона, през тиган, вилица и чаша (всичко по един брой) та дори до шампоан. Съответно и неограничен Интернет, pocket wifi device и prepaid карта за транспорта.

Първите два дни бяха въведение, посещения на две от фирмените сгради и множество информация, представена от безупречно изглеждащи дами в специална униформа. От третия ден нататък започнах в отдела, който те бяха решили, че най-пасва на опита ми. Колегите ми се радваха извънредно, защото за първи път имат стажант – организираха за мен всякакви посещения – във фабрика за производство на реагенти, срещи с клиенти от Германия и Африка, на бейзболен мач, на foot spa и будистки храмове, на посещение с търговски представител в две лаборатории (в болница и частна). Това се случи, разбира се, през шестте седмици на стажа ми, не в първата седмица.

Училище-мъчилище?

Беше съботата след първата ми работна седмица и сутринта след моя welcome party/nomikai и караоке. Бях се прибрала към 2 през нощта, бях изключила будилника и решила, че ще спя колкото си искам. Хахаха. От 8:55 до 9:30 през пет минути мелодията на камбаната за начало на работния ден проехтяваше през целия квартал. Добре дошли в звуковия свят на Япония – където влаковете пристигат с мелодия, за да предотвратяват самоубийства, камбана отбелязва началото и края на работния ден както и обедната почивка от един час, и то не само вътре в компанията, но и в целия град. В събота и неделя също. Станах.

От балкона на малкото студио се вгледах в сградата отсреща. Ограда с бодлива тел, миниатюрни прозорци. През седмицата не й бях обърнала внимание и бях заключила набързо че ще да е затвор. Google maps ме осведоми, че греша – насреща ми беше частна гимназия за момчета. Колежките ми обясниха в една обедна почивка, че след случай на дете наръгано с нож от непознат, всички училища в Япония имат високи стени и бодлива тел. По подобна причина – заради случаи на опипване има вагони само за жени в метрото и се твърди, че са довели до значително намаляване на оплакванията. Интересното е, че вагоните ги е имало още в началото на 20 век, но с цел да осигурят място на тези, които не успяват да се качат с агресия.

japanese-school

В същата тази събота реших да подремна следобеда – отново изненада, от 1 до 6 часа в двора на затвора/училището имаше бейзболна тренировка, която включва ритмични крясъци. Това щеше да се повтори на почти всички почивни дни, дори и на официалния празник, 15 юли. Също и когато учениците излязоха във ваканция от 20 юли. Сутрин улиците и метрото бяха така пълни с ученици в униформи, както и по време на учебната година. Обясниха ми, че в свободното време клубните дейности са задължителни. Не се сдържах и попитах дали е възможно дете да каже на родителите си, че отива на училище, а после да отиде на плаж примерно. „Не, няма как, те се чекират с карта като влязат в училището и аз получавам мейл, че детето ми е пристигнало. Ако не се чекира, ми се обаждат да проверят всичко наред ли е. Ако няма да ходи на училище, ги предупреждавам преварително.“.

Опашките

Помня първия път, когато чаках междуградски автобус във Финландия и бях впечатлена от спокойната опашка от пътници, липсата на блъскане. В това отношение, Япония не беше много по-различна, само мащабът и всеобхватността на опашките бяха съответно доста по-големи. На всяка метростанция е означено къде се чака, а за автобуса ми за работата си има отделна ивица на улицата за чакане на опашка, която при едно закъснение дори стигна до входа на метрото (тоест беше дълга над 100 метра). Но не само за транспорт реденето е нормално – популярни кафета и ресторанти също. При откриването на нов старбъкс в Токио, една колежка решила да намине да го види, при което служител и подал номер за чакане. Преди нея чакали 3000 души да влязат в този ден.

Япония и Германия имат еднакво количество територия, но само 27% от територията на Япония са подходящи за живеене. С гъстота на населението от 377 души на квадратен километър (Германия: 233, България: 64, Финландия: 16), ефикасността при придвижването е разбираемо приоритет. Страничен ефект на пренаселеността и изключително малкото пространство за живеене са миниатюрните порции – както храна, така и покупки в магазина. Шоколад от 100 гр не съм видяла – най-голямата опаковка беше от 42 гр., дванадесет парченца по 3,5 гр. Или пък миниатюрните опаковки кашкавал:

 

 

Ритуалите

Един от любимите ми YouTube канали обяснява човешкото поведение като за извънземни. Ритуалите са дефинирани като:

  • Земляни събрани заедно и отделящи се от външния свят,
  • Ритуалът следва предварително ясни формалности, правила, например какви дрехи да се носят, какви предмети да се използват,
  • Земляните се съсредоточават над едно и също нещо (предмет, идея, личност) и изпълняват формалностите,
  • Фокусът не е в самите действия, а в координацията, общия фокус.
  • По този начин се създава емоция, споделена от участниците: отдаденост, радост, болка, гняв.
  • Когато ритуалът е изпълнен успешно се случват няколко неща: чувството за принадлежност към групата е усилено, участниците натрупват емоционална енергия (ритуалът създава virtual happyfield), след ритуалът остават символи (“a portable happyfield capacitator”).

Това е в опростен вид теорията на ритуалните вериги на социолога Рандал Колинс. В Япония ме очакваха много ритуали, формалностите на някои от които познавах, на някои (още) не. Ето някои примери:

  • Тъй като съм тук през дъждовния сезон, юли месец, поклонът за поздрав например изведнъж изглежда изключително смислен – във влажната жега на никой не му е до потно ръкостискане и по-близък човешки контакт. Ярки примери за поклони са учителите стоящи на кръстовищата до училищата всяка сутрин, поздравяващи всяко дете, както и охраната на офиса ни, която посреща всички с поклон и „Охайо гозаймас.“
  • Друг ритуал е да се правят подаръци – примерно след пътуване са се донесат деликатеси (омияге) от посетеното място на колегите, както и подаръци за клиенти, бизнес партньори, приятели, не само при рожден ден, но и при направена услуга. Магазините за омияге са пир за окото, а старанието в опаковането е от друг свят. Да не говорим за любезността на персонала във всеки магазин.

 

  • Събуването на обувки е по-скоро правило, отколкото ритуал – у дома в коридора, пред пробната в магазин за дрехи, както и в традиционните ресторанти. В последния случай, персоналът на ресторанта често подрежда обувките на излизане за клиентите, които си тръгват. Това води и до объркващи ситуации – при събиране с приятели, една от дамите се обади в последния момент, че няма как да дойде, защото в последното заведение някой е взел нейните обувки по погрешка. От ресторанта й дали чехли, за да може да се върне у дома.
  • Изразът „Отсукаре-сама дес.“ ми беше известен като „Поздравления за свършената работа“, казвано на края на работния ден. Не знаех, че се използва и като поздрав следобед между колеги в коридора. Излизайки от тоалента в първия ден, почти се сблъсках с непозната дама, която ми се усмихна широко и каза „Отсукаре-сама дес.“. Тъй като бяхме в тоалетна, не бях сигурна веднага какво има предвид.

Шумът

Докато първите няколко седмици имах удоволствието да изпитам дъждовния сезон буквално на гърба си, особено по време на епичното ми пътуване до Хирошима и островитевъв вътрешното море Сето, от около 25ти юли дъжда попрестана. И се появи следващата природна стихия: летните цикади. С мощност на звука до 100 децибела, или сравнимо до това да си на 300 метра от излитащ самолет, цикадите започват деня вероятно по-рано от японските ученици. Научих, че са заровени в земята осем години, преди да се излюпят, и живеят по една седмица. Тоест цикадите, които ме будят сега, са били снесени по времето, когато още учех японски. Иронично, нали?

Цикадите не бяха първия ми сблъсък с фауната в Япония. Първият бяха естествено комарите, тукашните са на бели точки. За щастие, получих добър съвет да си взема „Мухи“, лосион за след ухапване, който спира сърбежа и зачервяването. Следващият беше паякът на терасата ми, който упорито винаги разпъва мрежи над прането, но иначе си съжителстваме мирно. Третата среща от близък вид беше с хлебарка/мутант/трансформърс, на прага на терасата ми. Около осем см и с твърде черупка – не се осмелих да й направя нищо. Според колегите ми, най-добре е да се трепят с чадър, но това е отвъд нинджа изкуствата ми.

Удобствата

В най-голямата жега, две неща правят изключително впечатление: хладилните автомати с напитки за по сто йени и обществените тоалетни в отлично състояние на всяка гара. Ориентирането в обществения транспорт също е лесно благодарение на спазването на множество правила за дизайн, който се изучват и в Human Factors – надписите дори и в по-малки населени места са и на английски. Заплащането с prepaid картата icoca е лесно и удобно. Шинкансен влаковете предлагат удобство и бързо придвижване, но на доста високи цени (освен за тези, които имат JR pass, получава се само срещу туристическ виза, а такава нямах). Затова и изпробвах експресен междуградски автобус от Такаматсу до Кобе. Каква беше изненадата ми като видях, че седалките са единични и в три колони. Мечтата на всеки интроверт :D Също така, фактът, че населението на страната застарява, води до много удобства при дизайна на обществените пространства: повече рампи отколкото стъпала, пейки на често. С хубавите неща лесно се свиква.

Япония е страната, за чието посещение бях най-добре подготвена, благодарение на бакалавъра по японистика. След завършването, страната изпадна от списък с приоритетите ми, до момента, в който ми се отдаде сегашната възможност. Затова и се радвам на всяка една изненада и впечатление, както и на цялостната възможност да живея в нормален жилищен квартал, да работя във фирма, да пазаря в супермаркет, и да чакам на опашка в метрото, откривайки всеки ден нещо различно от начина ни на живот в Европа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.