Любопитството ми към библиотеките във Финландия се породи от това видео:

Попаднах на него, докато проверявах, какво има в мола Iso Omena в Еспоо, който се намира на последната (засега) линия на метрото Matinkylä. Библиотека в мол? Разглеждайки страницата й, осъзнах че търся колко струва членската карта. Изглеждайки видеото, рабрах, че библиотеките по закон са безплатни. Финландия ми е високо в очите така или иначе, но това че библиотеките се помещават на места, на които много хора могат лесно да ги посетят или че в тях понякога няма персонал и човек си влиза с карта ме впечатли. Както и че библиотеките са също Library of things, от където можеш да заемеш бормашина, да ползваш шевна машина и дори 3Д-принтер. Отделно от изложбата Nordic urban spaces знаех за предстоящото откриване на новата централна библиотека във Хелзинки, Oodi.

Така че око да види, ръка да пипне, ето и моите впечатления от библиотеките, които успях да посетя.

Първата беше естествено тази от видеото. Разположена на последния етаж в шопинг центъра, не е съвсем на най-удобното място примерно между супермаркет и входа на метрото. Интересното е, че в библиотеката са и офисите на социалните служби, наблизо е и здравен център. Всичко описано във видеото си е там, и шевните машини и 3д-принтерите. Книгите, с които библиотеката разполага, са сравнително доста и приятно впечатление правят тези посветени на хобита и креативни дейности както и множеството учебници за учене на чужди езици.

Библиотеката, в която аз прекарвах най-много време, беше тази в моя университет, Аалто. Тя се оказа доста по-малка от тази в ТУ Берлин откъм физически книги, но с много места за учене и с доста по-различни правила. В никоя университетска библиотека в Германия нямаш право:

• да влизаш с яке (защото ще се опиташ да откраднеш книга)
• да влизаш с раница (защото ще се опиташ да откраднеш книга!)
• да влизаш с кафе или да консумираш кафе вътре (защото ще полееш някоя книга). Вода е позволена само в прозрачни бутилки.
• да консумираш храна (може би ще оставиш трохи и мазни петна в книгите)
• да говориш с останалите.

Забрави за всички тези правила в една финландска библиотека. Това е място за учене, срещи с други студенти, работа по проекти и комфортът е приоритет. Приятно ми е да уча в среда, която вярва, че като студент имам достатъчно интелект да не разлея кафе върху книга.

 

Университетът в Хелзинки също има красива библиотека, намираща се точно над метростанцията със същото име (Helsinki yliopisto). Впечатляващата е залата за четене с удобни дизайнерски столове и огромен кръгъл прозорец. На последния етаж се открива красива гледка към символа на Хелзинки, бялата катедрала.

Source:https://blogs.helsinki.fi/librarynews/2012/12/11/kaisa-kirjastossa-pian-puoli-miljoonaa-kavijaa/

Последната бибилиотека, която ще спомена, е и най-известната: Ооди, открита в Деня на независимостта, 6ти декември 2018. Намира се срещу сградата на парламента и на по-малко от пет минути пеша от Централната гара на Хелзинки. Ооди впечатлява с архитектура и отвън и отвътре – външната част е облицована с дърво и стъкло, отново напомняйки на кораб като друга забележителност на града, Ноевия ковчег, който е капела на централния площад Камппи.

Първият етаж има информация, места за срещи, малка информационна зала на тема Европейски съюз, кино, кафенета и ресторанти. Вторият етаж, който още не е официално открит, е за зали за работа както и работилници, машини, и прочие. На третия етаж се намират повечето книги, а огромна част от пространството е за хора и за срещи.

Детският кът е единият край е шумен и шарен, има дори малка стая за четене на спокойствие, чиято врата е скрита зад полици с книги. Нарича се satuhuone, стая за приказки. Гледката на децата там както и на възрастни, четящи на деца, е докосваща.

Спираловидни стълби свързват всички етажи. От вътрешната страна има множество думи, завършващи на -lle. Какво означават? „Посвещение“ на артиста Отто Карвонен включва 381 думи, предложени от обществото през страницата на библиотеката. Всеки е бил поканен да предложи, на кого да бъде посветена библиотеката. Слизайки по стълбите, мнозина спират и обсъждат думите. Списъкът е дълъг: „за дебелите“, „за безработните“, „за забравените“, „за самоубийците“, „за интерсексуалните“, „за почитателите на сауна“ (все пак сме във Финландия), „за ловците и събирачите“. Моята любима дума е на първия етаж: “harhailijoille” („за тези, които се лутат“). Списъкът от 381 думи показва многото измерения на често използваното „за всички“ и илюстрира какво е демокрация по нагледен и ненатрапчив начин.

Съзерцавайки посетителите от по-високата част на третия етаж си спомних за библиотеката, с която израснах – читалището в к-с „Братя Миладинови“ в Бургас, което си спомням като тъмен склад за книги, без прозорци, но с изключително приветлива дама, която ми препоръчваше заглавия при всяко посещение. Библиотеката пред мен е обляна със светлина дори и в мрачен декемврийски ден на север, дървеният под, меките столове, лекият мирис на кафе от близкото кафене приканват за срещи и разговори или за усамотение с книга в ръка, гледката от високо към парламента, останалите представителни сгради и близкия парк наоколо създават чувство за простор и сигурност. Дай Боже всекиму :)