Аз живея

VPTM

С известно закъснение реших днес да разкажа как ме избраха за вице на HR-отдела на нашия AIESEC.

Като цяло, след НИКо, не правих нищо особено, даже май преди Коледа само веднъж отидох на среща и то защото от Дармщад имаха нужда от височайшия ми подпис. Но си бях обещала тази година малко повече. И така, започнахме януари с Лана (президентката ни) без глас, която в един момент ме дръпна настрани и на ушенце ми каза, че сам-сама стоя в ейч-ар-а ни, а има работа за вършене и абе, какво ще кажеш да станеш ресор-лайтер. Ми какво да кажа като съм затисната до стената? И така започнах да присъствам на срещите на екзекутивния борд, състоящ се от Лана, Олга, Ник и Марсел (дотук две украинки, двама българи с мен и един единствен германец, колкото да има ред и мир). Горе-долу ми стана ясно какво, къде и как и свикнах с хората. Наближаваше посрещането на пролетта – среща със спонсори в сградата на франкфуртската борса (о.О), когато Лана ми съобщи, че следващата сряда ще направим официални избори за да бъда официално вице, а Роб да поеме ICX (Роб е един изключителен човек от Бразилия, който дойде наскоро). „Приготви 5 минути реч и бъди готова да отговаряш на въпроси. И пиши на всички един мейл, че ще има избори.“ „Докога да съм готова с мейла?“ „До вчера!“
Справих се някак, на срещата със спонсорите учудващо не скучах, отидох на 90тарско парти през уикенда, изобщо… реч съчиних в сряда следобед. Нямаше и нужда от нея в крайна сметка.
Не знам как процедира айсек в другите страни, ние сме в Германия и всичко е бюрокрация. Започнахме към 30 човека, но само 12 имаха право на глас по принцип, новите трябваше да си поискат правото и да кажат какво са сторили досега. Цялото първо гласуване скапа и мен и Роб тотално. Седяхме си двамата и се нервирахме все повече. От една страна – нищо кой знае какво, формално гласуване с минимален шанс да не те изберат, особено като няма други кандидати. И все пак – стрес. Отделяш някакви хормони, ушите ти писват и синята роба, която ти връчват никак не те успокоява. Роб е мъж и затова го помолих той да мине първи. Беше впечатляващ поне според мен – екстровертен във всяко едно движение, уверен, усмихнат, отговорите му някак на място. Завидях леко. Аз съм някъде точно противоположното. Напуснах залата в компанията на мароканския айсек-президент, който прави практика тук, и влязох отново, под относително бурен аплауз, колкото могат да възпроизведат 21 човека. 21. Трябва да убедя 14.
Речта си забравих още отвън. Заговорих съвсем друго. Заговорих за себе си, както Роб. Само за разлика от него, аз съм сторила много, но нищо за Айсек. Все тая, обясних какви са ми плановете и се започна с въпросите. Най-коварният и гаден дойде именно от Лана, знаех си някак, че все някой ще ме пита как интровертен и тих човек като мен ще поеме най-парти отдела, ще мотивира хора и ще осъществява комуникацията между нас. Мълчах по-дълго от нормалното. Накрая реших да кажа истината, както винаги. „Не съм перфектна за тази позиция, така е. Но айсек е преди всичко за развитие на лидерски умения и това е моят шанс да развия моите. Дайте ми го.“  Споменах ли че целия цирк беше на английски. Мразя да говоря на английски. Затова опитах да си представя как например един ден на английски ще убеждавам комисии да ми платят кенкююто в Япония или по-лошо, ще се явя на някой конкурс по ораторско майсторство на японски. Давай да тренирам, мислех си, нищо не губя, само още някой бял косъм. И така, настъпи време за гласуване, аз и Роб стоим отвън. „Беше прекрасна, Маги.“ „Мерси, Роб, ти беше неотразим.“ „Ще ни изберат, не се притеснявай.“ „Теб със сигурност, мен надали…“ и тогава чухме ръкопляскането, отвориха ни вратите и видяхме Наргиза, предшественичката на Роб, и Себо, моят предшественик, върху два стола с ръце зад гърба. Държат водата. С която, ако сме избрани, ще ни полеят. Един плюс да не те изберат – оставаш поне сух. Йеремиас, модераторът на изборите ни, заговори и около 5 минути всяваше психологическо напрежение обяснявайки колко не е страшно да не те изберат. Чак публиката се отчая (те също не знаeха дали сме избрани).
„И сега е крайно време за резултатите!“
И мигът, когато усетих стичащата се топла вода по косата ми, беше може би един от най-щастливите в живота ми.

Някъде тогава научих важен житейски урок: когато те поливат с вода, не бива да навеждаш глава. Потича ти по врата и стига до чорапите.
Поздравления, шампанско и кратък размисъл какво по дяволите мога да облека. (В цялата суматоха не ми беше хрумнало да си взема дрехи.). Патрик живее най-близо и ме отвлече набързо. Дори ми осигури сешоар.
Честно казано, не забелязвах какво се случва. Така че не тълкувайте погрешно погледът на тази снимка, това е просто безкрайно щастие, че се справих и че ме избраха с 18 от 21 гласа. А пък Себо е гей, така или иначе:

Advertisements

One thought on “VPTM

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s