Uncategorized

JLPT 2010

Положих първия си истински изпит по японски! В университета ми правим някакви странни неща, които на моменти граничат с такова безумие, че слагам под съмнение факта, че знам някакъв японски. Затова се навих да положа JLPT този декември, дори и да ми се налага отново да ходя в Щутгарт. JLPT го държат хиляди изучаващи дяволския японски език в един и същи ден, първата неделя на декември. Разделен е от тази година на 5 нива, 5то е най-ниско и всяко следващо ниво горе-долу удвоява изиксванията за канджи, които трябва да знаеш. Фактически, явявайки се на N4 от мен се изискваха около 150 канджи и към 600 думи, граматиката също беше на ниво първите два Minna no nihongo. Допълнителна подготовка ми бяха едни подкастове, открити в някакъв потаен ъгъл на интернета, както и старите списъци с канджи (съобразени със стария формат, където Н4 = 3 кюу). Абе, какво се правя, точно 2 дена съм се подготвяла специално за този изпит, през останалото време зубрих по влакове, между конференции, концерти и уъркшопове, а когато все пак съм си у франкфурт, си имам само моя маса в азиатската библиотека, и човек може да ме намери между 5-6 речника. Както се казва, има само един начин за учене: сядаш си на д-то и дерзаеш.

Странното на JLPT е, че няма спийкинг. За сметка на това във влака за Щутгарт аз си направих такъв спийкинг с един прекрасен японец от Йокохама, че се заредих емоционално за 3 изпита напред. Само като си спомня как ми се поклони накрая с вечното „Гамбатте кудасай!“ и душата ми се сгрява.

В прекрасната сграда на vhs Stuttgart по навик огледах тълпата със социологическото ми око – 80% млади хора, изненадващо малко отаку-та. Поздравления от директора на vhs и представител на The Japan Foundation, който изръсва „шикен-о танонде кудасай“ (~enjoy the exam), при което всички се смеем. После ни викат по номера, като тези за Н1 са първи. Де и аз един ден да се явя на Н1, а? Не смея да си го помисля даже…

Vocabulary check-a беше първата част, 30 минути, къде 30 въпроса. За малко да забравя да направя последните 5 примера, защото страниците се бяха слепили и чак на бланката за отговори се усетих, че има още неща. Иначе се оказа, че знам много повече думи отколкото си мисля и неща, споменати бегло в първи семестър все още седят някъде сред синапсите ми и без усилие мога да си ги спомня. Виж, неща, които виждам за първи път, са безнадеждни. В 3 от 5 случая. Щом открих логиката на „игай“, че е „с изключение на“, значи може и да стане японист от мен.

Пауза 40 минути. Кеееф.

Reading/Grammar – 60 минути. Най-големия ми страх след цифри на лисънинга. Въобще не болеше толкова, даже беше супер интересно. В сравнение с изпитите по английски и немски, този по японски може да бъде наречен забавен. Даже има и картинки, за разочарование на отакутата – не в манга-стил. Ама те са в лисънинга, който е 30 минути след края на граматиката.
Подкастовете ме бяха наплашили, че ще има сравняване на графики и числа, но нищо такова не се появи. Най-интересна ми беше частта със ситуациите и кога какво е подходящо да кажеш. Тук донякъде помага гледането на филми.

И след това….край. Време за всичко друго. И докато чета текста по индустриална социология за феномена макдоналдс, тайно си мечтая догодина да се явя на Н3 и да се чувствам така подготвена както сега….

Advertisements

2 thoughts on “JLPT 2010

  1. Сууупер. :) Аз наскоро се захванах да уча японски и се надявам догодина да съм на твоето място. :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s