Аз живея

This is madness – this is NICo 2010

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Всъщност според едно проучване AIESEC отговаря на 7 от 10 критерия за секта…“ – Карин
This is madness, this is NICo! (Newies Introduction Conference)

От около седмица съм официално член на AIESEC Франкфурт. Бях чувала разни неща за организацията, после те взеха че организираха Info-Abende, явих се на Assessment Center-a, интервюираха ме надълго и нашироко и в крайна сметка ме взеха. През цялото време усещах някаква стена между мене и останалите – логично – всичко се случва в гъзарския кампус и почти всички в lc-то са икономисти. Дълго се чудих какво ще правя там с моята японистика и социология, добре че ме пратиха на NICo, че да ми дойде акъла в главата, да се отърва от предразсъдъците и да стана една от тях.

Конференцията беше организирана съвместно от Франкфурт и Дармщад, така научих, че айсекърите от Дармщад са предимно от инженерни специалности. Просто от водещата, определяща за града и университета специалност. Значи може би не съм чак толкова не на място. Или? – помислих си като влязох на сутрешния пленум в събота (пристигнах на втория ден) и видях как всички танцуват на някаква индийска музика. После пуснаха снимките от снощния купон и мнението ми за сериозните и скучни икономисти и инженери се разби на пух и прах. Личеше си, че е било яко, а и намирисваше на някой с професионален фотоапарат. Време за уъркшопи и разяснения, къде сме аджеба. Чисто географски – в Ербах, на 2-3 часа от Франкфурт, абсолютно забила провинция, покрай която научих немския израз „da ist der Hund begraben“ (синоним на „забило място“). Идейно се намирахме в очарователна компания от млади, амбициозни, умни хора, които ще постигнат всичко, което пожелаят.  Чувството да си сред такива пичове е жестоко. Между теорията се вмъкват и разни важни информации какви ритуали има за пиене, какви игри се играят, какво значат тези проклети съкращения.

Към 5 часа се заехме с най-амбициозната задача – симулацията на работата на едно lc (local committee). Всичко беше планирано до минута, разпределени по групи с различни позиции, а организаторите бяха пощата, практикантите и оценяващите цялата ни работа. В моята група се броихме с Хаоса почти докрай, но след като практикантът ни не се появи и всички фирми отхвърлиха предложенията ни, се демотивирахме тотално. Но горе-долу усетих какво е Incoming Exchange и че не ме кефи, исках да се пробвам в другото крило, Talent Management, и на другия ден минах тяхното обучение. Но симулацията наистина беше изтощителна и доведе до още 2 часа дискусии. Стана 11 часа и имахме половин час да се отърсим от 12 часа работа и да преминем към Red Carpet Party-то, облечи се като кино звезда. С малката ми черна рокля и черните ръкавици можех да мина за която си искам кино звезда, от което Барбара, папараци фотографката, се възползва веднага и спретна бърза фотосесия в подземието. Купонът беше наистина от класа, бойното ми приемане в редиците на AIESEC, първият път в живота ми, когато се чувствам част от тълпа хора и не ми е некомфортно. Запознах се със сигурно 40 от 50те участници, водихме какви ли не разговори, разтривахме се групово на едни стълби, но накрая краката ми просто отказаха. За пръв път не можех да заспя от болка в стъпалата. Истината е че любимите ми обувки са адски удобни само първите 8 часа. Но пък си позволих лукса да спя 5 часа, за разлика от някои, които решиха просто да не спят и да карат на редбул. На следващия сутрешен пленум – прекрасни снимки и флашбекове от снощи, една работа група показва нагледно, че освен дедли сириъз можем да сме и абсолютни маймуни, а 5 неспали пичове се самонаказват публично пеейки индийската песен, което води до изявлението на един lcp „Бил съм на 20 конференции и никой никога не се е самонаказвал. Това NICо наистина е легендарно.“ Някак си преминахме през функционалното обучение, въпреки смъртната умора у всеки, а накрая за раздяла изгледахме видеото, цитати от което бяха разлепени навсякъде из хижата. „Никога не се чувствай виновен, ако не знаеш какво искаш да правиш с живота си.“ ми е особено любим. После – дъ бест 12 снимки и мен ме има на една от тях, еха! Безкрайно ръкопляскане на ръководителите, грабване на sugarcubes (пликове със послания до теб от други участници) и опити да се прибера във Франкфурт. Ербах е толкова погребано-кучешки, че няма автобуси в неделя, а хората, които питам как да стигна до гарата, ме гледат озадачено. Добре де, вярно е че има само два коловоза, ама все пак се казва гара. Пристигам точно за да видя как влакът ми идва и аз имам още 100 метра и стъпалата ми горят и раницата ми е 5 кила, стискам Силата и Тайната за гушите с молба, влакът да се позадържи още мъъъничко, че да се метна, и о, чудо, наистина успявам да се кача. 2 часа по-късно слизам на моята станция и фактът, че точно преди 36 часа бях тук от другата страна, ми изглежда нереален. Времето тече с различна скорост и тя зависи от броя на хората около теб. You’ll never walk alone.

Advertisements

3 thoughts on “This is madness – this is NICo 2010

    1. Оу, Виена…искам мастър да правя там, да видим… ^^

      Иначе за израза днес си говорих с две германки: значи и двете неща, и „причината за нещо“ и „забило място“. =)

  1. Pingback: VPTM « Lotlorien

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s