Аз срещам

The extreme weirdness of Japan

След най-върховни и шантави дни, прекрасното vorlesungsfreie Zeit свърши. И е време да премина от мислите „къде ще съм след утрешния ден?“ („асатте доко-е“ на японски, виси на гардероба и сутрин обикновено нямам отговор), към study-mode. И понеже мислите пак идват, имам безкраен план какви страхотни неща ще се случват в следващите 2 месеца. Едно от най-яките неща в термин-календара са гостуващите лектори в уни-то.

Така днес присъствах на уникалната фотоистория на Тсузуки Кьоичи, фотограф, публицист и Човек-със-здрав-разум, какъвто не се среща често. Започна с думите, че намира концепцията Cool Japan за пълна глупост, с което си спечели уважението ми. (Концепцията се изразява в манга, кавайнес, лоли-та и малоумни косплеъри). Аргументът му: „Това, което представят като готина Япония, съществува само в Токио, а там живеят 10% от японците. Не може по това, което е там, да се съди за цялата страна.“ Затова Тсузуки-сенсей поел на път в с фотапарата си и не се е разделил с него, издал е маса книги с картинки, от които те гледа една Япония, която може да удиви дори японист. Започна с фотоси от един псевдо-Лувър насред оризово поле. Обяснението – по време на bubble-economy селото имало толкова пари, че им скимнало да изкупуват копия на неща от френския музей. Впрочем и американската статуя на свободата и тя беше в тва поле. И от тогава – така си седят и никой не знае за това място. После – мостът с жаба като парапет, увиснал в някакво село, където няма река. Обяснение: жаба на японски е „каеру“, също като глаголът за „връщам се у дома“. Тъй де, да сложим мост с жаба и младите ще се върнат на село. Планина от пластмасови ластици в храм не-знам-си-къде – в цяла Япония на козите се слагат такива ластици и когато ги заколят, фермерите ги изпращат в този храм и монасите се молят за душите на животните. Чисто шинто, за Япония си говорим все пак. После нещата станаха хардкор и влязохме в музей на секса, също в някакво село. По време на бъбъла са били построени десетки, сега има 3 или 4. „И честно казано, бях в европейския музей на секса и не бях очарован. Твърде академично. Този тук е точно обратното. Затова и за минимална сума изкупих всички арт-инсталации вътре (защото няма друга дума за всичките чудатости, които после видяхме и на видео, с автентичния саунд на японско порно, разбирай насилвани котета – б.а.) и опитах да намеря музей в Европа, където да ги представим. Много странно, никой не се нави.“ Ми какво няма?! Темата е била сай-фи и всичкото беше нещо като оргия между прахосмукачки и пластмасови манекени. Странно, но в Museum der moderne Kunst във Франкфурт имаше подобна дивотия. Продължаваме хардкор разходката из японската шантавост със снимки от книгата Satellite of love, която се занимава с  love hotel-ите. Кой не знае какво е лав-хотел, кой не е чувал за него, ама досега никога не е имало проучвания по темата. Когато Тсузуки-сенсей предложил на някакво списание да му спонсорират трипа, му отказали. Тва не го спряло. Така че се нагледахме на снимки на стаи за (всичко друго, но не и) правене на любов. Детски площадки, въртящи се легла (бързо въртящи се, се има предвид), фолксваген сред природата. „Кому е нужно всичко това?“
За разтуха на душата се запознахме и с книгите „Hell on wheels“ и „Cruising kingdoms“, занимаващи се с откачени японци, които си правят тунинг на мотоциклети, тирове, камиони, дори велосипеди. Вземи кича на турски тир и умножи по 10 и разкарай всяка функционалност – готово. Имаше дори един тир, целия в розово и хелокити. „В началото идеята на мотоциклетите била да карат до лимита на скоростта. После започнали да ги кичат, съответно сега се кара бавно. При това има и композитори на мотоциклетна музика.“ Пусна ни и клипче от 95та. Убедихме се, че много грешим в преценката си за Япония.(Тук има 5 снимки, но като цяло това, което видяхме, го няма ей така на лесно в интернет. Sumimasen.)

„Разликата между професионалиста и аматьора е, че първият знае кога да спре. И въпреки това аз съм очарован от това „модерно изкуство“, което притежава много повече енергия от който и да е превзет модерен творец. Защото е създадено с любов от дъното на сърцата на тези хора, живеещи в забилата провинция.“

Стига ви толкова.

Advertisements

One thought on “The extreme weirdness of Japan

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s