Аз живея · Аз срещам

Първата среща с японци

С коментар към предния пост И. ми напомни, че пак съм зарязала това кътче Интернет-пространство, а точно в момента имам какво да разкажа.

За две малки събития, срамно слабо отразени в медиите, а именно демонстрацията по калиграфия и чаената церемония, провели се в Пленарна зала във Варна на 25ти и 26ти август. Искаше ми се кратко да драсна за предстоящото, но докато се усетя, вече бях в автобуса за нататък и четях „18% сиво“. Причината да се лашкам от Бургас до Варна не е изначална любов по всичко японско, а това, че бях поканена да присъствам там. Организацията лежеше на плещите на „Кизуна“, клубът, където моята прекрасна състудентка е учила японски, преди да се съберем във Франкфурт. Та както не я бях чувала един месец, само повод ми трябваше за да хвана пътя… ^^

А поводът беше прекрасен. Пристигнах в сряда точно за калиграфията, запознах се с един куп хора, и събитието започна първо с демонстрацията на Емико-сан на един стар вид детски театър, нещо като първобитно аниме, не му запомних името, но ми хареса колко ясно говореше. Научих например, че „йоишо“ е японското „ей-руп, раз-два“. После Гото-сан показа калиграфията и Мия до мен си избухна и стана ясно как следващия семестър канджита ще се учат само след продължително търкане на кубчето мастило, а не както досега след усърдно готвене на японски манджи ^^ Лошо няма. =) След изпразването на и без това не особено пълната зала, поехме към ресторанта и с М. се наговорихме, а на масата говорих със Саеко-сан за драми с Кимура Такуя и се гордеех със себе си, защото само допреди дни имах чувството, че за 1 година учене на японски, не съм напреднала особено. Преди да се приберем в жилището на Мия с Марико-сан и Емико-сан, които бяха почетни гости в дома на М., отидохме на вълнолома и те се влюбиха в луната. Пропуснах да отбележа, че Марико-сан се занимава с изработка на бижута от миниатюрни мъниста на станче.

На следващата сутрин закусихме заедно палачинки („куриппу“ ги нарекоха) и отидохме на морето, където се оставих да ме зарази ентусиазма и радостта на двете дами.

Поехме към Аладжа-манастир, посетихме и Ботаническата градина в Балчик и през цялото време аз бях заобиколена от японци и говорех с тях, неочаквано сполучливо, макар и не винаги перфектно. Впрочем макар и възрастни, те говореха и много добър английски, да им се ненадяваш. Но в 4 часа отново бяхме в Пленарна, за да я подготвим за свещенодействието – разпъваха се татами, направиха си икебана и облякоха кимоната. В 6 часа започнахме с презентацията на възрастния Гото-сан на тема театрите „но“ и „кьоген“, срам не срам, за кьоген не бях чувала, така че лекцията беше невероятно интересна. Да наблюдавам и как Калина превежда също беше страхотен урок. А самата чаена церемония… няма такова тайнство. Особено след като теоритично знам как се прави, но въждам на живо за първи път. Хубаво беше, че имаше и зелен чай в изобилие за посетителите, дори и аз опитах, въпреки че не съм фен. Накрая на път за ресторанта Саеко-сан ми обясни, че е дошло като лекарство от Китай и затова не му се добавя нищо. В ресторанта се запознах с повечко хора от „Кизуна“ и много се радвам на това, което правят. Дано интересът към Япония се развива повече и за в бъдеще да не се налага на младите уона-би-японисти да ходят да учат във Франкфурт или пък Мадрид.
Прибрахме се и тогава забелязах, че Емико-сан е все още с кимоното си. У дома тя ни показа два традиционни танца, със сакура и с ветрило, беше невероятна, изящна, прекрасна, онемях. След много дълги разговори и размяна на адреси, си легнахме късно, а аз още по-, защото исках да приключа с „18% сиво“. Книгата впрочем е много добра, благодаря ти, Н. Та на сутринта в петък настана време за раздяла, закусихме за последно и се отправихме към микробуса, с който японската група щеше да продължи пътешествието си из страната. И там, изненадващо, никой не каза „Сайонара“ („Сбогом“), само „Ще се срещнем пак и то в Япония, чакаме ви. Уакаяма ви чака.“ Още помня сълзите в очите на Марико-сан. Не ми говорете, че били сдържани и студени хора, моля ви. Японците, с които се запознах, бяха отворени към света и жизнени, въпреки възрастта си. Иска ми се повече хора на този свят да ги имаха за пример.

(Първата и третата снимка са дело на майката на М. – страхотна жена, фотограф и домакин. Безкрайно съм й благодарна за гостоприемството и съветите за фотография! Без нея това нямаше да се случи. =))

Advertisements

4 thoughts on “Първата среща с японци

  1. Здравей Маги,
    Прочетох поста ти още в деня, когато го публикува, но сега намирам време да отговоря – исках само да благодаря, че заразяваш с оптимизъм… :)
    До скоро!

  2. Минавам само да ти пожелая хубави слънчеви дни от отминаващото си лято от моята стаичка в Кьолн. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s