Аз чета

Metro 2033

Хвана ме летен вирус и ме тръшна в леглото с главо и гърлобол, за щастие, един страхотен приятел ми връчи книга малко преди това, та имах занимание. В книгата никъде не се споменаваше нещо за Япония, а аз основно такива неща чета, затова и прочитът й е със статут изключителен. Но ако се заемате с нея – не и когато имате температура. Ще се вкарате в метрото твърде реалистично!

„Метро 2033“ задълбава в две теми, които понастоящем ме очароват и привличат – метра и човешко общество (по-специално Prozesse der Machtbildung, беше терминът на Вебер или Симел, не съм сигурна). Метрото е неразделна част от германския ми живот, дори и тук редовно сънувам как чакам влакове, а веднъж дори един ме откара към Сингапур… Обичам да хвърлям поглед в черния тунел, усмихвам се, когато видя светлината, а после и завиващия влак, когато се прибирам вкъщи, се качвам най-отпред, когато отивам при М. – също, а за лекциите – зависи къде са, може и отзад. Отплеснах се… Но Франкфуртското метро не може да се сравнява с Московското по сложност и загадъчност. То е метро-дете, спирки под земята има само в центъра, останалите станции са на повърхността и ме съмнява да става за бомбоубежище и защита от мутанти.  Но Московското става. И затова и има книга по въпроса. =)

И книжката е всепоглъщаща и интелигентна. Напоследък откривам, че интелигентното може да върви ръка за ръка с екшъна и патакламата (визирам „Инсепшън“, който яко ме впечатли като идея). Та и в метрото след края на света, малцината оцелели след ядрена война хора живеят във всичко друго освен мир, равенство и братство. От една страха имаме страха от неизвестното (какво ли не се крие в това легендарно метро?), от друга имаш и човешката страст по унищожението. Главният герой се движи от станция на станция с мисия, която не осъзнава, а станциите са мини-свят – фашисти, комунисти, търговска корпорация, сектанти, всичко, което можеш да си представиш. И се пита напълно логично – къв е смъсила от цялия тоз опит на хората да съществуват още малко? Смисълът го намира някъде накрая, хареса ми как някой най-сетне конкретно си каза истината, но въпреки всичко накрая хората отново се осират на метеното, меко казано.

Много, много силна книга, препоръчвам с две ръце.

Advertisements

3 thoughts on “Metro 2033

  1. Пост-апокалиптичният жанр стана доста популярен, наскоро май излезе „Пътят“ на български от К. Маккарти, а сега и М 2033 и М 2034 на Глуховски, доста добри за жанра. Руската литература е в подем, особено фантастиката. Лукяненко в момента пък е едно от водещите имена в кибер-пънка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s