От 3 нощи съм тук и е много яко.

Летях с първа класа от Франкфурт до София, защото отпървом ме бяха нацепили в гъза на самолета, но ги хвана съвестта. София нощем от самолет е хиляда пъти по-яка от София денем. Разстоянието София-Бургас със самолет е невероятно кратко и прекрасно.

Вкъщи има истинска храна. И хора, които ме обичат.

И хора, които ще издирят стария ми номер (още не знам новия) и ще ме изкарат още първата вечер, да посетим караокето, обшо взето в същия състав както миналата година (само мъжете са различни). И българското китайско е най-хубавото китайско.

И Мила, която ще ме запознае с най-симпатичното заведение в Бургас, и цяла вечер ще говорим на английски с Л., роден в България, отраснал в Ню Йорк, който ще ми съобщи че японци снимат филм за траки в Перперикон. Вече нищо не ме учудва.

А Scissor Sisters имат великолепен нов албум. Дано ноември месец пеят „Whole new way“.

Тук прекалявам с бирата повече отколкото в Джърмани. Временно е.