Уж просто в събота следобед щях да оставя бонсая в Гелнхаузен, а то какво стана…
За първи път ме возиха в кабрио. Беше гъзарско, особено по завоите из градчето (наклони по 60 градуса и кусур, нищо общо с равния Франкфурт, дето само някой мост ще е нанагорнище, съотеветно нанадолнище.).
Предложиха ей така да се видгнем до Япония, ама промоцията на Луфтханза е чак от октомври и не ни върши работа. Неограничените възможности в ръцете на неограничени хора са хубаво нещо.
Бяхме в Икея и се сдобих с подложка за лаптоп за 3 евра, абе какво правят хората, които искат да си обзаведат жилището, като си нямат Икея? Не че са върха на качеството, ама имат егати цените.
Спах на най-прекрасното легло на света и ми сложиха лепенки на гърба, турбо иновативно лечение против болkи в гърба, ще потърся в аптеките, Aku-Tape им казват, за разтегнати мускули, болки, спортисти и тн били мн подходящи. И впрочем, може и да си въобразявам, ама си го чувствам бая добре, гръбченцето…
Прекарахме цяла неделя в мързел, гледахме „Котка на горещ ламаринен покрив“ по Тенеси Уилямс(коя негова пиеса съм гледала?) и ходихме на летището. Мда, Гелнхаузен е малък, но си имат летище с какви ли не малки самолети и можеш да изкараш курс и да си летиш, още с 14 години.
Всъщност се вдигнахме специално заради този, защото прелетя над над и изглеждаше толкова футуристично, че трябваше да го видим лайв и отблизо.
Вечерта по новините съобщиха за някаква безумна дивотия, която направили на магистрала А40 в Рур – събрали се 3 милиона на магистралата с цел изкуство, иначе казано ядене и пиене, осигурени от общината, било Kunstprojekt. Ебати тъпотията в тая жега да киснеш на магистралата, но участниците изглеждаха въодушевени. Изгъзиците на хора, на които нищо не им липсва.
А Иф от заглавието е островът-затвор на Граф Монте Кристо. Ходенето в Гелнхаузен винаги ме връща в спомените какъв дивак бях, като дойдох, и колко постигнах, научих, разбрах и се промених. Пък и малко ми липсва „Nächster Halt: ЛллллангенЗЗЗЗеЛЛЛЛбоЛЛЛд. Ausstieg in Fahrtrichtung rechts“. :D
Хеххее много як ден… Особено частта с кабриото