Аз гледам

Време за джей-дорами

Тъй, и писменият ми по японски мина и ми олекна на душата. Време е за малко лично мнение за сериалите, които изгледах последните месеци.

Много отдавна започнах „Ayu no monogatari“ („Deep love“ – егати скучното заглавие). Беше със субтитри до 7-8 епизод, а последните ги изгледах без. Боза пълна. Имаше няколко сцени, дето ме травмираха, но наистина Япония не е излязла от аниме, и тамошната реалност също може да бъде брутална. И по мое скромно мнение, няма кой знае каква разлика между изрусена тъпа 16-годишна японка и нашенска чалга-пръчка на същата възраст. Сценаристите се опитаха да направят някакъв бекграунд на Аю, защото тя почти прз целия филм мълчеше и гледаше упорито (да не кажем тъпо), но така и не стана какво е станало. Като цяло – може да научиш няколко нови лафа и да се отвратиш малко и толкоз. За друго не става.

Пробвах „Smile“ с Матсумото Джун, а той е кучето от „Kimi wa petto“ и толкова. Раздаваше го филипинец, израснал в Япония, когото все го набутват, основно защото малкото му име се пише с катакана, значи е чужденец. Дам, не бива да забравяме, че японците са расисти и ако чужденец и японец са заподозрени за престъпление, значи познайте кой е виновния. Не я догледах, беше ми жал за Момо.

После догледах „Ooku„, който го бяхме почнали с М. на летище София. Рядко се заемам с исторически филми, защото основно карат актьорите да говорят на класически японски и никой нищо не вдява и събърите не се наемат да ги превеждат. „Вътрешният двор“ ме изненада, че е на модерен японски, предизвика странни езикови разсмисли, дали хлапето император преминава специален граматичен курс, където го учат как да говори на подчинените си сякаш са размазани бубулечки, защото всички се обръщат към него супер-хоноративно. Иначе финалът беше гаден. Ако някой очаква някакви тупалки – да гледа китайски филми, този си беше по женски изящен и както някой във форума отбелязва – правен за жени. Впрочем хубави субтитри на български от Eastern spirit.

После тръгна „Tsuki no koibito“ с моя любим Матсуда Шота, изчаках да набере скорост и го започнах. Имаше много потенциал в началото историята за шефа изправен пред дилема с три жени и Шота като предателската дясна ръка, но накрая издиша. Хубавото беше, че видях Шота в интересна роля, каката от Анего също я видях отново, а ако не ме лъже паметта „Анего“ ми беше първата японска драма, а най-хубавото беше, че за първи път гледах Кимура Такуя, по когото въздиша голяма част от бг форума за азиатски простотии. Първата реакция срещу нещо, което всички възхваляват, е безмълвно отминаване – ще дойде времето да се занимая обективно с него, викам си и с „Лунните любовници“ (според Мияби супер абсурдно заглавие, а все пак е измислено, защото я излъчват в понеделник, а понеделник понякога се записва просто със знака за „луна“, тоест на тъпите зрителки (щото кой мъж в Япония гледа такива неща, нали са непрекъснато на работа) да им влезе в главата, че Кимура Такуя се появява извънредно, само и единствено в понеделник вечер.) му дойде времето. Първо впечатление – визия боза. Даже подозирам, че не е чист японец. На снимки изглежда извънредно безличен. Виж, когато се появи в някакъв контекст придобива живот. В „TsukiKoi“ – абе…става. Впечатли ме, че целува човешки. Де що се е стигало до целувка в сериал, винаги е било нещо разочароващо, както казва М. „те целуват огледало, не човек“. Та, замисляйки се какво да пробвам друго с него, ми попадна това видео: http://www.youtube.com/watch?v=9601Tli3FFw И всичките тез сцени – в една сериалка, айде бе, не на мене тия. И така започнах „Million stars falling from the sky“ („Sora kara furu ichioku hoshi“). Влезе ми под кожата, размъти ми познанията по японски, гледах без субтитри, слагах ги за кеф, направо сякаш третото око ми се отвори. Толкова поглъщаща драма не бях гледала, сложи в малкия си джоб всичко. А финалът беше тежък, но най-важните са последните няколко минути, тогава всичко ти се намества. Но като цяло – първата и засега единствена японска продукция с мотив от древногръцка драма, която да е издържана брутално добре във всяко отношение. Нищо общо с лиготиите, които произвеждат сега, които задоволят малоумните тийнове. Та милионите звезди ми дойдоха много силно и исках да следващото да е също толкова добро, така че послушах съветите и подпуках „Nemureru mori“ („Sleeping forest“), която по-правилно ще се преведе като „гората, която може да спи“, но няма значение. Има мотиви, които се появяват и в двете драми – мистериозно убийство, много жени, оригинален Такуя, силен опонент на Такуя, Такуя отново е лош, ама май не е толкова лош, или просто не искаш да повярваш, че той може да е лош. И още един мотив беше едно към едно, ама това стана накрая и ме издразни. Всъщност гората ме издразни най-много от всичко гледано досега, основно защото беше много добре направена, и се чувствах сякаш досега съм гледала „Телетъбис“, а и след нея вече не знам какво бих седнала да гледам, защото всичко ще е от ранга на телетъбис. Но имаше масивни психарии в сценария, които не ми допаднаха. Но то и целта е да се замислиш какво би променил и ако краят беше „and they lived happily forever after“ нямаше ли това да е поредната боза? Както и да е. Голям плюс на гората е върховния саундтрак, не спирам да го слушам. А Такуя като млад (все пак гората е от 98ма) има излъчването на младия Джони Деп, а талантът му е неоспорим. Добре, признах го човека бива си го. Ама аз предпочитам Матсуда Шота.

А сега след този масивен брейндемидж се отдавам на почивка, докато не изскочи нещо истински добро. Което значи да се ровя в архиви от 90те. ^^

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s