Аз живея

Ежедневие в Фра

Семестърът се изниза бързо-бързо, тамън когато дните придобиха някакъв ред и последователност.

Имах толкова хубава програма..отново седмицата започваше в петък, но за разлика от първия семестър наистина нямах нищо, а не просто скипвах всяка втора седмица туториума по социология. Петък си подготвях следващите 2 урока по японски и беше хубаво. На няколко пъти пък зарязвах ученето и фъсвах към Майнц да скитам и да говоря с един хубав човек за фотоапарати и черен хумор. Събота и неделя – учене с почивка, за да навестя старата дама. Понеделник – малко японски сутринта, малко медийна социология следобед. В почивката – ровене в библиотеката в изпълнение на поредната задача за курса „Hilfsmittel der Japanologie“, вълнуващо сървайвър състезание започващо с „Кажи ми моля те сигнатурата на библиографията от 1924-та“, завършващо с „Абе не се мъчи, ето ти да препишеш“. Вечерта – време за спорт с много уговорки. Вторник – ден за ранно ставане. Хилфсмител, или one-man-show на Негово Превъзходителство Волдеринг (не се бъзикам, получи награда за Exzellente Lehre и се шегува, че вече нямаме право да говорим с него, нито да се явяваме на негова лекция с нещо различно от черен костюм). После още шоу с него на граматика. После 4 часа, в който най-много да се прибера да спя и нерядко да пропусна супер-безинтересния час по Alltagsgeschichte, където се занимавахме с някакви текстове, от които научих полезни неща за търговията с лайна през периода Едо. Поне с М. направихме страхотен план по темата „Yoghurt-boom in Japan“, доцентката се зарадва на макс, и пуснахме малко малоумни японски реклами. Подозирам, че това беше най-вълнуващото събитие в този курс. Сряда-сутрин-йога. И бягане да не окъснея за канджи-тест, където Волдеринг старателно ни внушава как нищо не знаем. Сряда следобед – свобода и земен мир, колкото да изреша тестовете към двата урока и да изляза с приятели. Четвъртък сутрин спя, за да наваксам срядата. Следобедът – двата курса на Севернокорейката. Впрочем от Деканата се намесиха и след като ни гарантираха, че ще получим Teilnahmeschein (доказателство, че сме участвали в курса, дето ти стига за да завършиш семестъра), се отказахме да се занимаваме с първия курс. Останах на втория и държах много хубав реферат за демографията на Япония, а и работих заедно със една много мила немкиня по него. И ето отново е петък и седмицата пак е минала…

Купих си колело. Това беше велико събитие. Случи се през зимния месец юни и честно замръзнах на път за вкъщи. Не мога да разбера защо всички тук са свикнали на високи седалки. Аз ли съм единственият сбъркан индивид, който пази равновесие като седи на колелото като тръгва? Няколко седмици упорито каране и разтягане на сухожилия и хванах цаката. По едно време даже по някакви мистериозни обстоятелства се сдобих с кошница, но после благодетелят пак си я взе обратно. В нашто общежитие се случват сума ти странни неща.

Пък на етажа ми има едни тъпи интриги, от които стоя надалеч. Преди месец май се нанесе още един арабин и се сприятелиха мн добре със стария. Съседката ми обаче взе нещо прекалено да се мотае с тях. Иранката, която е до арабина по стая, пък им се сърди, щото има изпити (все пак учи медицина) и вече се е изнесла неясно къде, само денем може да я мернеш, и се гледат лошо с Клаудия (мойта съседка). Отделно стана практика да се пуши наргиле в кухнята, трева също, малоумен смях се чува до 3 сутринта, а върха беше като в 4 отидох да си взема манджа след една нощ на зверско учене и открих арабите и Клаудия да гледат порно на телевизора, при това в пълна романтика на свещи из цялото помещение. Всъщност ми е абсолютно все тая, не съм от тук и имам изпит по японски ми е нещо като извинението.

Откъм гостуващи лектори този семестър беше малко постно, но имаше един незабравим – Beate von der Osten, преводачка към посолството на Германия в Япония. Започна със снимки от делегации и е наистина впечатляващо как се мярка на заден фон, зад Ангела Меркел, Коидзуми, Вестервеле. Пък какви неща описа, че преживява всеки нещастен устен преводач! Основният враг на преводача са протоколистите, които не го считат за участник в събитията. Политиците ги откарват на срещата на Г8 с хеликоптер, преводачът да ходи с автобус – а че без него не започват, никой не се сеща.  Има събития, при които превеждаш на закуската, на конференцията след това, на обяда, на следобедната среща и на коктейла вечерта. Естествено не може да ядеш и да превеждаш. Ядене – в ъгъла. Спане – като свърши цялата дивотия. Нямаш право на семейство и личен живот. Нямаш право да си личност. Ти си просто гласът на Меркел и на Коидзуми, но въпреки това съдбата на света лежи на плещите ти, щото малко да объркаш – отиде (конят в ряката…).Честно казано, мисля че не към това се стремя. Не и със японски, не и в дипломатическа служба. Или поне не в близките 10 години.

Накрая задължително идва частта с изпитите,  за мен тоз път – само по японски. Ситуацията преди устния премина от „Kein Bock“ („ни щъ“) до „Es ist mir Wurscht“ („Все ми е тая“) за много от колегите ми, които просто се отказаха да ходят на устен, да не говорим пък колко се отказаха през семестъра, но мен не ме повали заразата. Просто се отделих от всички вредни елементи и се облъчих с огромна доза японски сериали, за които някой път ще ви пиша да не ги гледате, но резултатът беше че достигнах нирваната на промисляне на японски. Повече не ми трябваше. Устният е вече зад гърба ми, чака ме писмен в петък, а след опита от първия семестър знам че срещу писмен никакво учене не помага, защото го създава един зъл гении, чието име за мнозина звучи като Волдемор. Да видим какво ще измисли този път и каква част от изпита ще провери (иначе как мислите, всички имахме такива високи оценки първия път?). Няма лошо да възприема изпита като бюрократично задължение. Просто аз все още не разбирам говорима реч без субтитри на английски и това ме разочарова и ме мотивира да се регистрирам за jlpt теста за декември. Пък за есента имам невероятен план-максимум, дано го изпълня.

Но скоро излизам в почивка, йей! Ох, моренце, ох, истинска храна… =)

Advertisements

One thought on “Ежедневие в Фра

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s