Знаех си, че невинната покана да ходим на Камехамеха, псевдоплажа в Офенбах, ще завърши с къпане в Майн. То самото чувство да ходиш по пясък, навсякъде шезлонги, сладолед и слънце, как да не ти се прииска да се плацикаш… Ма в Майн било мръсно, бе я елате в Черно море, бас държа че около Слънчев бряг е по-мръсно. Най-забавно беше, че всички зяпаха мача на Бразилия и Чили на някой от 6те екрана и беше пълен рахат. А после какъв волейбол играхме, как се прибирахме по тъмно, как делихме онигири и сладкиш във влака…
Дълго ще се помни тази вечер. Изобщо с това световно такива спомени се трупат, не искам да свършва…
Dazu песничката, която слушам напоследък прекалено много, и която ужасно пасва на атмосферата напоследък: Deichkind (а ги мислех за пълни идиоти) – Luftbahn
Нека да е „мръсно“ в Майн; в Черно море е мазутен „рай“…
Абе, честно казано, параходи минават по тая река, знам ли какви химии има в нея, ама не ми се мисли за такива неща. Важното е, че си начесох крастата, бях на плаж и беше зареждащо. Нещо като репетиция за след месец, когато ще релаксирам у дома… :)
То такива вечери те презареждат за доста време напред :)
Хаха :) Ти си единственият човек в рийдъра ми, който изобщо споменава световното. Много съм доволна, че това са всички негови асспекти, които достигат до мен!
А вчера наш клиент от Япония заложи 2500 британски
паунда за Япония. Коефициентът е 4,1 :)