Аз живея

Един щутс не стига…

Само в немския език може да се появи думата Stuts и да има смисъл. В нашия случай: Studentische Tagung Sprachwissenschaft, kurz StuTS или на български Конгрес на студентите, изучаващи лингвистика. Номер 47 се проведе в Майнц, на час от Фра, и имах удоволствието да присъствам. =)

Не помня как научих за щутс, ама се мелднах на уеб-страницата им, че ще присъствам, а когато вече бях забравила напълно, те ме намериха във фб. Беше интересно да следиш организацията на среща на студенти от цялата страна, организаторите се постараха на макс, дори имаха секция със снимки как да стигнем до Филозофикум, ежедневно показваха увеличаващия се списък с доклади, които ще бъдат представени, и позволиха максимално да планираме всичко. От фра бяхме учудващо малко, 3 японистки и една възрастна жена.

Мероприятието, както би казала учителката ми по история, започна в сряда, 11ти, ама аз не уважих откриването. В четвъртък успях да пристигна за обяда и следобедните доклади. Получих торба с рекламни материали и бадж с името ми, който е елемент на немските събирания, който винаги ме радва – какво по-хубаво от това, всеки да се разхожда с бадж и да не се чудиш кой е организатор, кой е дошъл от майната си и няма идея за нищо. Първият доклад на тема комплиментите в различните езици беше държан от една страхотна доцентка от Майнцкия университет, която е прекарала значителна част от живота си в Япония. Но докладът й не беше за това. Като цяло изводът от дългогодишните й проучвания е, че немците правят средно 10-15 комплимента на месец, за разлика например от испанците, които правят толкова на ден. Звучи скучно като тема за изследователска дейност, но доцентката беше върха и настроението в залата беше страхотно. След това се пренесохме в по-малка зала за доклада „Есперанто за начинаещи“, представен от трима студенти от Майнц. Бях живо впечатлена от Лео Тамагучи, който заяви, че есперанто му е родния език, така да се каже. Баща му е поляк, майка му – японка, и вкъщи говорят на есперанто. Обясни, че за азиатците есперанто е страшно лесен за разлика от английски или немски и затова страшно много хора го говорят. Бях го забелязала, защото примерно са ми попадали книги на българи, имали вземане-даване с Япония по време на социализма, и са се разбирали именно на есперанто. Сандра пък разказа, че без особено усилие е научила есперанто за 2 месеца, за да се разбира с приятеля си, който е от Испания и говори каталунски. Като цяло – секта, както би казал С. Но ни обясниха граматика и раздадоха материали, а и в интернет има готови курсове, където с минимум усилие можеш да го овладееш. Времето напредваше, така че се придвижихме към следващия доклад, чието заглавие звучеше добре, но като цяло беше скучничък, или поне момичето го представи убийствено скучно. Идеше реч за езика в Камерун и метафорите в него. Примерно „тъжната жена“ е „жената с черното ръце“, „бясната жена“ – „жената с червеното сърце“. Представям си как камерунците виждат празника на Св. Валентин – празник на агресията, ако се съди по витрините.

Стана време за разходката из града. Имаше план за 3 различни разходки – Златен Майнц, Имената на улиците и Диалектът в Майнц, все с някаква лингвистична стойност. Транспортирахме се в центъра (не е истина колко е огромен кампусът в Майнц…) и там настана някакво объркване в организацията и накрая се оказахме в групата за диалекта, един шеговит господин дойде да ни обяснява вселенската мъдрост на диалекта в Майнц, типична черта за всеки немски град, колкото и малък да е – имат се за голямата работа по отношение на културно наследство и история. Нема лошо де, но валеше и да му следим мисълта ни дойде нанагорно, така че се загубихме малко из града и хванахме влака наобратно.

В петък нито една от темите на докладите не ме засягаше, така че пропуснах. И без това валеше и беше кучи студ. Но днес не исках да пропусна „Диалектът в Окинава“. Направих наистина едно от най-големите чудеса с транспортта и пристигнах на време, а лекцията беше перфектно добре направена и страхотно информативна (стига естествено да учиш японски. За останалите май беше баси скуката.). След нея вече нищо нямаше какво да се случи, затова се върнахме в щаба и се заговорихме със семпайката Алиса, която ни затрупа с всевъзможна информация, кое е добро и кое не в нашата специалност, къде във Фра е хубаво за живене и други практични съвети.

Следващият щутс е в Потсдам и надали ще ми се пътува, особено ако подслона е като в Майнц (в самото уни, носете си спални чували). Но този беше интересно преживяване. =)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s