Аз гледам · Аз живея · Аз чета

Впечатления

Пак мина доста време, насъбраха се разни впечатления =)

Първо, Франкфурт е най-странното място на света по отношение на метеорология. В края на април около седмица беше лято, беше почти 30 градуса, цареше мир и спокойствие, костюмарите от ЕЦБ все още умуваха какво да правят с Гърция, и после изведнъж – пльок, студ, вятър и дъжд (и криви икономисти). От седмица и кусур е така и няма изгледи да се стопли. През джама виждам как вятърът се опитва да разчорли брезичките в парка ни (не им стига, че хаусмайстера им е дигнал мерник и се готви да сече, ами и вятъра…), дъждовни капки образуват успоредни линии по стъклото, което се отказах да го мия след всеки дъжд, а аз се топля около каната с чая. Ужаст.

Лошото време ме принуди да се закопая в учене и резултатът е налице. Днес Волдеринг ми връчи дистанционното за проектора и ми каза да анализирам един текст от японски речник за географски понятия. От вида на всичките канджи на стената изтръпнах, но някаква част от мозъка ми се съвзе и не само откри логика, но и преведе буквално всичко необходимо. Дано и утре на теста ми се отвори третото око, дето разбира японски повече от съзнанието. По отношение на темата „японски“ и „Франкфурт“ държа да отбележа, че в турската част на Цайл (тукашната главна) има прекрасен антиквариат с отдел за азиатски книги и там открих безбожно прекрасния Нелсън. Любовта ми към речници наистина е голяма, а Нелсън може да задоволи всякакво любопитство. А продавачът в антиквариата говори японски свободно и е страхотен събеседник (на немски, съответно).

Преди 2 дена пък се влюбих в цял албум на Гакт, което е малко странно, защото никак не е в стила на това, което слушах последните седмици (Faithless, Moby, Jan Delay (който е немски веселяк)). Но в Гакт има нещо, дето в мигове на пълна демотивация може да ме изкара от депресията и да ме накара да разучавам текстове и граматика в продължение на часове. Албумът е „Diabolos“от 2005, а в ютуб има пълен запис на лайв-а, със субтитри на песните. Нищо чудно, че след като го гледах, сънувах как заминавам за Токио и присъствам на нещо подобно. Въздъх. (Нищо, че Гакт има хореографски способности, колкото аз на тренировка на гимнастика за гърба…макар, че имам малък напредък…виж на йога все още се скъсвам да се прозявам, ама то защото е сутринта по никое време…). Спортния комплекс на унито е много хубав, само дето строят ново крило и участъкът около входа ми навява някакво родно чувство ^^

По случайност гледах един филм на Такаши Миике – „46 okunen no koi“ в превод „45 милиарда години любов“. Като цяло – нещо претенциозно като книга на Мураками, само че на филм. Музиката накрая беше прекрасна. Рюхей Матсуда също, да не говорим за татуировките на Андо Масанобу. Споменавам Мураками, така че допълвам списъка с прочетено от него и с „Преследване на дивата овца“. Не ми хареса.

Гледах и „Im Juli“ на Фатих Акин и много се смях. Страхотна история за задръстен немски даскал и синеока рейвърка, които потеглят с един ганджамобил към Истанбул (от Хамбург) и се налага да прекосят Балканския полуостров. Много, много добър.

По азиатска социо-демография пък преподавателката ни показа корейската азбука и как се пишат думи на корейски. Съгласна отляво, гласна отдясно и съгласна отдолу и ето ти „Джънг“. Изглеждаше толкова различно от японски или китайски. За момент ми се прииска да науча някои основни неща на корейски, но после си спомних колко непонянтно и нечленоразделно звучи. Като приключа с японския, може като хоби (като любимия Волдеринг, който освен японски и китайски, учи руски като хоби. И му се отдава, ей!)

И съм станала пълен перфекционист. Днес го забелязах, докато лепих фолиото за черна дъска на гардероба (гениално изобретение, предполагам на някой германец, те си падат по такива неща). Та открих, че докато не залепя двата листа абсолютно симетрично и без нито една гънка, няма да мирясам. Отчитам го като плюс в личностното развитие.

Стига ви толкова от мен. Стискам палци това да се побликува напук на гръмотевиците отвънка. =)

Advertisements

2 thoughts on “Впечатления

    1. Черно фолио, грапаво от едната страна, от другата лепкаво. Лепиш го на гладка повърхност (врата, гардероб) и си имаш черна дъска, на която пишеш с тебешир =)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s