Аз живея · Аз искам да посетя · Аз снимам

Март месец

Март 2010 си замина окончателно, оставайки в биографията ми като най-противоречивият месец досега. За щастие, всичко показва, че април и компания ще се не по-малко противоречиво  щастливо-смахнати месеци.

Истината е, че работа не можах да си намеря. Не и постоянна. В процеса на търсене за първи път се озовах на истинско интервю за работа – дето се ходи с костюм и те питат какви са силните и слабите ти страни, минаваш през различни нива, влизаш в роли и тн. За съжаление не ме взеха, но преживяването беше веднъж.

Всъщност март беше месецът на еднократните велики преживявания. Започна с едни азиатски сериали в реалния живот, премина в кротки събирания у Мия, превключи на спешно-ни-трябваш-ела-веднага, после пролет пукна, ние не, за сметка на това Франкфурт стана приятно място за живеене и четене за изпита по японска история в паркове и градинки. За пръв път от месеци четох някаква несвързана с Япония книга, „Mieses Karma“, издадена е и на български, забавна беше, основно защото беше на немски. Главната героиня нареждаше много здраво, определено си обогатих речника. После ремонтът в японската библиотека свърши и аз си взех „Норвежка гора“ на Мураками, и се мотивирах максимално за японския. Предполагам, че с някакъв катарзис ще се получи да промисля на този странен език. Ей, март месец за пръв път излизахме с тандем-партнър. Тук много ни натякват, че трябва да си намерим японци, които д ани помагат да говорим. Ем, Осаму-сан отговори на обявата ни, срещнахме се, пихме кафе, лафихме си разни глупости, подарихме му мартеничка, размотахме се из центъра и се разделихме, без усещането кой знае колко да сме напреднали. И зарязахме тая глупост.

Преживях 20 март и го определям като най-щастливия ден до момента, защото тогава срещнах реалния Ангел-Хранител и ми се решиха най-отвратските проблеми. От тогава насам спя спокойно, без да се нервя за пари, което не се е случвало от месеци.

Запознах се и с баба. Не й знам името, просто баба. Ходя всяка събота при нея да пусна прахосмукачка и да й стопля супичка. Получавам джобни от сина й, който пък е пилот в Луфтханза. С баба водим едни и същи разговори по няколко пъти, но не й се сърдя, всички ще остареем и ще станем такива, за съжаление. А синът ми разказва за пътуванията си в Япония и ми казва лафове, които не знам.

Към края на месеца започнах да си мечтая за ходенена лекции. Заех се с коментираните Vorlesungsverzeichnis-и и успях да си направя програмата и открих, че по социология имам огроооооомен избор на какво да ходя и се спрях на 3 много яки курса, два свързани с демографските и социо-икономическите проблеми в Източна Азия и един за медии и социология. По японистика ни чакат редовните езикови часове и 3 предмета, без които, мисля, че бихме могли да минем – история на ежедневието (уф, кофти превеждам Alltagsgeschichte…), помощни средства на япониста и въведение в японистиката, което май ще ни занимава с известни немски японисти. Да видим. Май този семестър ще съм повече социолог по душа. Впрочем срещнах се с проф. Вагнер, на чиито лекции винаги се подготвях за японския след това, и той е много готин ухилен човек, направо е странно, че води часовете си толкова скучно. Стана ясно, че съм си взела изпита по соц. накрая и завършвам модула с оценка 2 от максимална 1, което е… абсолютно чудо, при положение че и за двата изпита учих вечерта преди. Късмет просто. Но вече се заемам с нещо полезно по отношение на този Nebenfach.

На Цветница се вдигнах до Гелнхаузен и се видях с Е. Присъствах на Stadtaufführung или нещо такова: двама актьори развеждат група из града и разказват разни неща, примесено със скечове. Имаше забавни моменти, признавам, но на моменти хуморът беше ужасно мръсен. Обогатих се езиково поне.

Немският е безкрайна мина, пълна с изненади, а такива представления са тунели от вековно наслагвани смисли. След прекрасен обяд се прибрах, само за да взема сървайвинг-сета (изобретението на месецa, съдържащо четка и паста за зъби, капки за очи, крем 1, 2 и 3 и гребен. Впрочем четка за зъби e Zahnbürste о.О, което ми звучи като множествено число, но е единствено.) Намерихме се с Мияби на центъра (мисията невъзможна принципно) и отидохме в щаб-квартирата, стаята на 6-я етаж в онази стогодишна сграда в Офенбах, иначе казано, при Мия. Мияби е полуяпонка, полугерманка, тоест е дребничка и с естествено къдрава коса, уникална е. Към нея, Доминик и Еке изпитвам вътрешна обич без да има кой знае каква рационална причина. Разговорът ни вървеше гладко и сладко, една жена в s-bahn-а се намеси в разговора ни за Великден и ни каза, че Ostern („Великден“ на немски) идвало от жрицата Острея и че в основата му стоял езически празник. Благодарим за инфото. Вечерта мина по установения от месеци план, по който преминават вечерите в това прекрасно кътче от света – качихме се на покрива, порадвахме се на изгледа, сапунени мехури, прибрахме се в сладката кухня с наклонения прозорец, вечеря и разговори в случая за Мураками и странните японци въобще, после в стаята на Мия разговори и търсене на филм (не е истина колко филма сме гледали там), опъванахме се на дюшека, гледахме „Love and other deceases“,  който колкото и глупав да е по начало, е интелигентно направен. После 3 часа говорене, разтриване и сън. За закуска – палачинки. Съвършенно изживяване.

Предпоследният мартенски ден ми донесе картичката от моите и направих няколко добри дела за съседите ми. А последната вечер отново бях в Офенбах, гледахме „Отнесени от вихъра“, защото е класика. А на първи сутринта изготвихме списъка за месец април:

Happy List за месец Април:
– Великдеееен, да боядисваме яйцаа!
– ще си вземем изпита по история!
– Nippon Connection – Ehrenamtliches Engageminet при Aufbau, (ehrenamtlich – това звучи гордо!), филми, аусщелунги и всякакви ти такива!
– първи яки лекции с трите супергероя!
– интересни Vortagove!
– хубаво време, сапунени мехуриии, разходки в Палменгартен, шезлонг на покрива
– Darmstadt – дни на фотографията
– Hochschulsport!!!!!!!!

Имам чувството, че изтърваме адски мн неща, но април ще покаже. Стискайте палци!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s