Аз живея · Аз слушам · Аз срещам

Концертът на Кейшо Ооно

Какво става, когато в гугъл напишеш „къде има хубави японци във франкфурт?“? Освен клуба в японския център (където пускат само хора над 21, блах), стотиците суши ресторанти, се появява и страницата на консулството на Япония. Ъ? Тук имало и консулство? Живея тук от 5 месеца и още нямам никаква идея къде-какво, срамота. Цъкаме на консулството, опааа, концерт на шамисен, тайко и шакухачи. Във вторник!

Пояснявам: шамисен е струнен инструмент с 3 струни, специфичен и традиционен. На тукашния Бункасай чух класическо изпълнение на жена и хич не бях очарована. Просто звучеше странно, витиевато и протяжно. Но от друга страна съм слушала „Yoshida Brothers“ и те са егати яките пичове, дето смесват шамисен с техно и се получава нещо върховно. Тайко е моята голяма мечта, традиционен ударен инструмент. Аз съм фен на вадайко – огромния двуметров тайко, дето вади такъв звук, че всичко в теб потръпва. На бункасая си изпълних душата с тайко-групата. Шакухачи сефте го чувах, това е вид флейта, интересен звук, чувала съм я в някои парчета на Енигма например.

Поразрових се за изпълнителите, Кейшо Ооно, шамисена, Сузуки с флейтата и Юта с тайко, чух някои техни неща и мнението ми се затвърди, че тва ще е велико изживяване. Забравих да спомена пълната липса на реклама, цялостното усещане, че тва е вътрешно-японска конспирация и безплатния вход. Опитахме се да привикаме повече хора, но накрая се оказахме само двете, аз и М., но изкарахме великолепно.

Беше фул с японки, баби-японофилки, деца с дръпнати очички (едно посочи М. и каза „гайкокуджин нихонго вакаримасен“ – „чужденците не разбират японски“ – тъпо шовинистче, възпитано в традиционното недоверие към гайджин-а), май мярнах 2-3 японисти от семпаите и толкоз. Нямаше и 60 човека.

Но Кейшо се раздаде напълно, просто не знам как накрая още се държеше на крака. Започна сам с шамисена и това, което изсвири нямаше нищо общо с протяжните женски мъки, това беше нещо мощно и властно. После тримата се емнаха с разни миксове от стилове, дори имаха интерпретация на тиймсонга на „Джеймс Бонд“ от Моби. Имаше готин контакт с публиката, опити на Кейшо да говори на английски и тъжното му „енгуриш…мусугашиии“ („английски…трудно, трудно“). А самата музика не може да се опише. Докато всякаква музика с текст и вокали те кара да мислиш, инструменталите те спират да го правиш. Просто чувстваш. Чувстваш всичко това, което не чувстваш през останалото време от живота си. Забравяш за мириса на метрото, за калта и студа, за това, че нямаш работа, забравяш всичко. Чувстваш, че ти е хубаво.  Толкова хубаво, че те държи много след като концертът е приключил и си толкова щастлив, че настояваш да се снимаш с тримата, казваш го на японски („шашин-о тоте-мо ии десука?“ – „позволено ли е да се снимаме?“), и се усмихваш толкова силно, че усмивката ти ще излезе от кадъра. Накрая откриваш, че и изпълнителите се усмихват и че са не по-малко щастливи от теб.

Малка част от всички прекрасни шашин (写真), направени от М. с прекрасния й канон и предоставени с любезното й позволение:

Advertisements

One thought on “Концертът на Кейшо Ооно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s