Аз живея · Аз снимам

Интервюто в Кохем

Всъщност всичко започна през октомври, когато получих писмо, че съм предложена за стипендия към Stiftung des deutsche Volkes. От университета. Причината: високата ми оценка в дипломата. Или поне така пишеше. Подготвих 3 страници Lebenslauf, попълних формуляра и изпратих всичко и стисках палци. Получих отговор на и-мейла, че преминавам в следващия кръг и да се готвя за Auswahlgespräch през януари. Задачата ми: да се транспортирам на своя сметка, да платя в херберге-то и да подготвя реферат в рамките на 10 минути, от който да се получи добра дискусия.

И така малко по-малко изчетох какво ли не за социофобите в Япония, открих примери за Германия и Щатите и подготвих убийствен хенд-аут на пайнт. Купих си билет и заминах към Кохем на река Мозел.

Пътуване в петък следобед е кофти идея. А моето пътуване беше просто върха: 2 U-bahna до гарата, S-Bahn до Майнц, Eurocity до Кобленц и Regional-Bahn до Кохем. (Ударението е на о-то.). От 2 без 10 до 6 без 20. Едно Маги пристига по тъмно в града, след като е видяло на гугъл мапс, че просто излизаш от гарата, минаваш по моста и си в хижата. Само че гугъл мапс бяха премълчали, че мостта е на около 2 километра от гарата и е дълъг близо 500 метра.(Това не е Рейн, не е Майн, това е Мозел. Ако щете вярвайте, беше по-пълноводна от Майн…) Но точно в момента не ми беше до нея, защото валеше дъжд и сняг. И закъснявах…

В крайна сметка стана някаква магия и се озовах където трябва, когато трябва. Преди да се съсредоточа на събитието единствените 3 снимки, които стават за гледане:

И така, всички сме там, има списък с имената, университетите и специалностите ни. Като цяло почти всички сме от Франкфурт и Майнц и почти всички са бъдещи икономисти, юристи и лекари. И един японист за цвят. Запознаваме се, говорим и за пореден път се радвам на усещането да си сред хора, които нямат нищо против теб. Не знам защо откак пристигнах все очаквам някой от някъде да ме нападне, задето съм чужденка. Никога досега не  ми се е случило. Очаквах да чуя нещо лошо за България. Нищо. Повечето даже не знаят че сме в ЕУ. За Румяна Желева не са чували, предполагат, че избирахме президент наскоро. Което си е супер.

Оказах се на маса с един, когото кръстих човекът-аура, защото излъчваше много самоувереност и спокойствие. Учи икономика в някакво частно уни във Франкфурт, и от един семестър учи японски. Ама то голямото учене, щом още не са стигнали до миналото време на прилагателните… Но разговорите на масата бяха интересни. После ни събраха в една от залите, да ни просветят в схемата. Първото, което ни казаха и на което много наблегнаха, беше да не се надяваме да получим стипендия. Системата: за всяко от 3те изпитания (две интервюта и дискусията с реферата), получаваме оценка от 1 до 10. Който събере 23 (8+8+7 например), получава стипендия. Всички други критерии са абсолютна мъгла. Целта на комисията – също. От всевъзможни разкази за познати, които са били на такова интервю, стана ясно, че наистина всичко е фифти-фифти. Може да имаш невероятно много социални занимания и да не спечелиш. Може да нямаш добри оценки и въпреки това да получиш. Късмет.

Вечер първа, излизаме, говорим, получава се интересно, защото жив японист не се среща често, икономистите от частното пък ми разказват как преподавателите им се мъчат да говорят на английски и фейлват здраво. Сядаме в едно бистро на по бира, 7 момичета, и отново обсъждаме кой какво къде и как. Шокиращите неща, които чувам за предстоящите интервюта, ми взимат съня. Събуждам се в 5 и не мога да заспя. Дискусия номер 1 започва в 8:30, след хубава закуска. Ксения, рускиня, на 12 пристига в Германия със семейството си, учи медицина, реферата й е на тема „Превенция и профилактика на болести“. Човекът-аура е в моята група, както и една Юлия, която носи същата фамилия като него, но нямат никаква кръвна връзка. Та аурата се скъсва да участва, но не му се получава добре. Наистина темата не е кой знае колко добра. Отваря се възможност обаче да говорим за различните здравни каси и тук успявам и аз да се включа. И то 30те минути минали. След около час е дискусия номер 2.

Юлия, с корени в Еквадор, учи икономика, разказва за Social Business, или иначе казано за нобеловия лауреат от Бангладеш и системата от микрокредити. Пак доста кофти се получава, защото само Йохем учи икономика също и успява да развие въпроси. Трудно, трудно. Дискусия номер три: аурата говори за Nachhaltiger Tourismus и след страхотния увод („Туризмът е като огъня – можеш да си сготвиш вечеря на него, но може и да ти изгори къщата.“) изведнъж се пропуква и едва довършва. Но тук вече имам какво да кажа и за селския туризъм и за някои японски мании по въпроса, Ксения също говори, и Юлия се включва от Еквадор. Разделяме се за днес, утре само моя реферат ще мине и ще си ходим.

Идва моят първи Einzelgespräch. Забравих да спомена, че изпитващите ни са най-различни хора: един юрист, една строителна инженерка, директор на училище, икономически консултант, езиковед, физик и тн. Аз се случвам при инженерката, много мила жена. Разговорът тече гладко, слънце свети в очите ми, разказвам какво ми е влияло през годините, за семейството си, за преводите, които съм правила, за животът ми в Германия първите месеци, дори вмъквам и случката в метрото, говорим си за странностите на японците и се разделяме с усмивка. Излизам абсолютно успокоена, вярвам, че разговорът се получи добре. И понеже нямам сили, се къпя и лягам да спя. Да знаете колко хубаво се спи като ти е леко на душата… После вечеря и второ събиране, този път няколко думи за Stiftung-a. Оказва се, че веднъж получиш ли стипендията, пред теб се отварят невероятни врати – възможност дори да ти финансират Auslandsemester, където поискаш, дори и в Япония. Само да я вземеш обаче. Страхотно надъхващо.

Прибирам се, подготвям реферата за последен път, и размишлявам върху себе си, какви са ми силните страни и какво смятам да правя със себе си. И намирам отговори, което е много интересно чувство. Пожелавам на всеки да стигне до такъв момент, когато знае кой е и какъв е, и да може да го изрази на чужд език.

Междувременно намирам на земята биографията на Натали, момичето, което спи в съседното легло. И от това, което прочитам, ми пада шапката. Натали завършва 1 година по-рано, защото минава 2 класа за 1. Свири на китара и флейта. Тренира подводно гмуркане. 2 години лекува рак на лимфните възли с химиотерапия. Отива в Камбожда съвсем сама и 6 седмици обикаля просто с раница из страната. Връща се, намерила себе си, и кандидатства медицина. Натали е родена точно 6 месеца след мен… Невероятен човек.

Нощ втора, механично хъркане от съседната стая трови нервите на всички, освен на мен. Аз за пръв път съм спокойна и къртя до когато мога. Дискусията ми с реферата на тема „Хикикомори – социофобите на Япония“ минава перфектно. Темата наистина случва на слушатели – Йохем учи японски, Юлия е била там (абе къде не е била тя?), Ксения е любопитна, задават се много въпроси, казваме много интересни неща. Излизам с чувството, че се справих добре. Въпреки ужасното пресъхване на гърлото и някои бягащи думи.

И остава последния разговор, с директора. За когото чувам, че много питал за исторически неща и книги. И исторически правя голям гаф. Пита ме между другото откога горе-долу можем да говорим за Япония като държава и аз му казвам „6 век в китайските анали за първи път се споменава търговия с тази страна.“ „6 век преди или след Христа?“ и тук аз забивам напълно. Вярно че това са 1200 години разлика, но наистина не мога да се сетя. Никога не съм се чувствала в такова затъмнение по някакъв въпрос. И си го признавам. Дори и да ми коства стипендията, не мога да заявя нещо за Япония, в което не съм 100% сигурна. Волдеринг така ни учи. Волдеринг е велик. Жалко, че не стана дума за него. Но за сметка на това господин директорът ме накара да си спомня книга на Жул Верн, която ме е впечатлила, разказах сюжета на една, и той ми каза заглавието и поправи една фактологическа неточност. За Бога, Жул Верн четях като бях на 11! За това пък му разказвам за Норбеков, който той въобще не е чувал, жалко. Но дано съм му събудила интереса. Става дума и за бъдещето като японист и се стига до невероятно вдъхновяващи изречения, сполучливи примери и впечатляващи факти. И времето ни изтича, въпреки че с удоволствие бих останала за още малко. Последното, което ме пита, е кой ме е предложил за стипендията, защото всички, освен мен, са предложени от училищата си, а аз не съм учила в Германия. Моят университет ме предложи. (Подозирам, че Волдеринг стои зад всичко това…) Излизам и нямам сили дори да подскоча от радост. Това беше. Свърши. И аз съм доволна. И най-странното е, че в момента не ме интересува дали ще взема стипендия или не. Наслаждавам се просто на чувството, че се представих добре, вярно, не бях перфектна, но кой е, но бях единствения японист, бях единствената чужденка, един гайджин сред арийските кандидати и въпреки това бях добра. Тръгвам си от Кохем така както си пожелах на идване: с чувство за удовлетвореност.

Пък резултата: след 2 седмици. Ще стане каквото ми е писано. Както каза един от водещите: „Аз не получих стипендия, когато кандидатствах, но въпреки това съм един щастлив човек.“

Advertisements

3 thoughts on “Интервюто в Кохем

  1. Пожелавам ти да си постигнала това, за което си отишла в Кохем.
    Чакаме резултата в писмен вид, удобен за четене.
    Между другото, стилът ти на писане е много увлекателен…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s