Аз живея · Аз слушам · Аз срещам

Концертът на Кейшо Ооно

Какво става, когато в гугъл напишеш „къде има хубави японци във франкфурт?“? Освен клуба в японския център (където пускат само хора над 21, блах), стотиците суши ресторанти, се появява и страницата на консулството на Япония. Ъ? Тук имало и консулство? Живея тук от 5 месеца и още нямам никаква идея къде-какво, срамота. Цъкаме на консулството,… Continue reading Концертът на Кейшо Ооно

Аз живея · Аз снимам

Шикенджигоку свърши, време е за арубайтуджигоку

Шикенджигоку, „изпитен ад“, е едно от любимите ми японски понятия. Първият ми изпитен ад в Германия приключи. Започна се с изпита по социология, 50тина мултипъл-чойс въпроса, разни места за попълване и примери. Добре беше, малко като в даскало си подсказвахме, а някои смело си отвориха лекциите под банките. Не се учудих. Резултатите още ги няма,… Continue reading Шикенджигоку свърши, време е за арубайтуджигоку

Uncategorized

Кратка неинформативна японска история

Изпитът по история на Япония има само едно хубаво качество и то е, че е предпоследния изпит за тази сесия. И че имах 4 дена време да се подготвя за него, което за една хм, приблизително 2000-годишна история е оптимално добър период за подготовка. Чак ми остана време да нахвърлям размисли и страсти, та с… Continue reading Кратка неинформативна японска история

Аз живея · Аз снимам

Интервюто в Кохем

Всъщност всичко започна през октомври, когато получих писмо, че съм предложена за стипендия към Stiftung des deutsche Volkes. От университета. Причината: високата ми оценка в дипломата. Или поне така пишеше. Подготвих 3 страници Lebenslauf, попълних формуляра и изпратих всичко и стисках палци. Получих отговор на и-мейла, че преминавам в следващия кръг и да се готвя… Continue reading Интервюто в Кохем