Аз гледам · Аз живея · Аз чета

записки под японистката възглавка

Седя и уча, седя и уча. По скромни сметки знам къде 300 йероглифа, без никаква идея кои наистина ще ми трябват да изпита. Да слушам японска реч ми докарва тежко главоболие, а проклетият бързоговорещ Кимура-сенсей ще изпитва във всеки един ден от устния. Още не знам с кого ще съм, трябва да се съберем 5 човека и ще ни препитат за 10 минути. Хъх.

По история днес гледахме как всъщност е подписан договора за капитулацията на Япония, автентични акдри от „церемонията“ на „Мисури“. Церемония не е била, по-скоро опит за шоу, страхотно неуважение и простотия, плюс свинщината с подписите. Тъй де, маловажно е уж, но е грозно.

Чета „Shutting out the sun: how Japan created its own lost generation“ и свивам юмруци как може да има такива простотии по света. 40-годишни хора от 20 години се крият в стаята си и не излизат, защото са тормозени психически в училище. Абе и мен ме тормозиха една година, ама го преодолях някак. Един здрав бой им трябва, ама не, конфуцианизмът не позволява.

И гледах най-сетне „Okuribito“ , прекрасен филм, хм, спечелил е оскар за чуждоезичен филм миналата година и още поне 15 награди. Заслужава си. Саватари-сенсей го препоръча, да е жива и здрава.

Заради проклетия реферат гледах и „All about Lily Chou-Chou“ и не бих препоръчала да го гледате, освен ако не проявявате патологичен интерес към японското общество, в частност ежедневието на младите хора. Иска ми се тази действителност, която видях във филма, да си е чисто японска, но не е така, масово явление е, добре че в страни като България липсва поне тъпото японско схващане, че „ние сме група, като се обединим срещу някого, и го мачкаме, мачкаме, докато не го съсипем напълно.“ Може би единствената добра страна на това, че българите не могат да се обединяват. Което ме подсеща как българите са на всеки километър, на път за кухненското парти бяхме  с Доминик  и се появиха едни 3 натокани мацки мейд ин бг и след 2 минути разговор заявиха „Абе я оставете тъпото парти у вашия тайванец, елате на бг събиране.“. Мхм, с удоволствие. Ама друг път. Chinese-community 2.

Готвя страхотен ориз с подправки и варени картофи, режа краставички на лентички перфектно и беля лук без да плача. Домакиня-японист. Перфектната половинка. Ама след изпитите =)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s