Аз живея

Една седмица по-късно всички материални мечти са сбъднати: и килима, и карирания панталон, и корковата дъска. Имаше и малки изненади като виолетовата блузка и японските чинийки, но стаичката ми най-сетне стана такава каквато я исках: уютно кътче, където само да седнеш и да учиш. Или пък да пуснеш музика. Или пък да приютиш приятелка в беда.

И се случи невероятното канджиномикай-парти: „събиране с цел пиене и учене на канджи“, където преди всичко се занимавахме с интеркултуреле компетенц, научих какво ли не за Германия, Япония, Полша, смях се до побъркване на шегите на Янек, направих весели снимки. Открих, че има невероятни хора, които ще те хипнотизират, за да не си тръгнеш, и такива, които ще дойдат с колата, като им се обадиш и им кажеш „Ела си я вземи“. И други интересни неща.

Но изпитите са все така след по-малко от месец и интервюто ми за стипендията наближава с космическа скорост. И вместо да се заключа зад 9 порти и да уча, аз отивам да готвим суши. Съвестта ме гризе. Мхм.

Advertisements

One thought on “

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s