Отново към Франкфурт на река Майн потеглят едно Маги, един червен куфар и една раница. Особена е компанията им: един бонсай, пристигнал от Холандия, един лаптоп, скара и малко вдъхновяващи книги. Естествено, и куп други неща. Проклятието ми е да мъкна със себе си всичко това, но, странно, радостно ми е някак. Истината е, че малката стая с голямата маса, икейската масичка, леглото ми липсват. И тайванеца, индонезиеца, няколко германеца, Мия, Волдеринг, Саватари…и чувството всичко да е в моите ръце, включително и отговорът на въпроса кога ще стана днес и какво ще сготвя…
Стискам палци бонсаят да изтрае пътуването. Дали и той е велик самурай?
Advertisements
Пожелавам ти леко и безаварийно пътуване, бонзая да изтрае да седне на икейската масичка и да постваш по-често от единия лаптоп =]
Също стискам палци за бонсая.
А чувството, че всичко е в собствените ти ръце е малко плашещо, но и аз го харесвам :)