Аз живея

Thinking on the Way to the Yoshiwara

„Thinking on the Way to the Yoshiwara: Accessing the Pleasure District in the Edo Imagination“ беше темата на днешния ни Gastvortrag (една от причините да си обичам уни-то толкова много са именно тези гостуващи лектори, разказващи какво ли не.). Лекторът, проф. др. Timon Screech, професор в университета в Лондон, долетя от не знам къде и… Продължете да четете Thinking on the Way to the Yoshiwara

Аз правя · Аз слушам

Радостта на япониста

Това е текстът на тази песен: „Fragrance“ на Gackt. Не съм му кай знае какъв фен, но няколко негови песни ми стоплят душата, без даже да знам какво се пее в тях. Каква беше почудата ми като открих, докато писах горното чудо, че знам почти всички канджи, използвани в песента! (Всъщност почудата беше голяма, защото… Продължете да четете Радостта на япониста

Uncategorized

Afe-Turm

AfeTurm е брутално грозна сграда, две мнения по въпроса няма. 36-етажна, сива фасада от бетон. Просто кошмар, напомнящ ми винаги на недовършения ГУМ в Бургас, който обаче го взривиха и остана само в спомените. Но маймунската кула никой няма да я взривява скоро, защото сградата предлага наистина много работно място. И носи спомен за големия… Продължете да четете Afe-Turm

Аз гледам · Аз живея · Аз чета

записки под японистката възглавка

Седя и уча, седя и уча. По скромни сметки знам къде 300 йероглифа, без никаква идея кои наистина ще ми трябват да изпита. Да слушам японска реч ми докарва тежко главоболие, а проклетият бързоговорещ Кимура-сенсей ще изпитва във всеки един ден от устния. Още не знам с кого ще съм, трябва да се съберем 5… Продължете да четете записки под японистката възглавка

Аз живея

Една седмица по-късно всички материални мечти са сбъднати: и килима, и карирания панталон, и корковата дъска. Имаше и малки изненади като виолетовата блузка и японските чинийки, но стаичката ми най-сетне стана такава каквато я исках: уютно кътче, където само да седнеш и да учиш. Или пък да пуснеш музика. Или пък да приютиш приятелка в… Продължете да четете

Аз живея

10 срещу 11 януари

Юки прави смешни кръгчета с дим и е със смешна каубойска ризка, нищо, че повече прилича на индианец. Йен-та се смее, зъбите му са все толкова много и прекрасни. Еке готви както винаги, но Йен-та е виновен, че оризът стана чак след час, Бенгт се е остригал и пак ще ходи в Япония, Кирстен разказва… Продължете да четете 10 срещу 11 януари

Uncategorized

Вече съм тук =)

Юпиии, доживях да съм уайфи-помазана и да блогна седнала удобно в библиотеката. =) И така, жива съм. И бонсаят е жив. И лаптопа. И скарата. И куфарът не се скъса. И гърбът не ме боли прекалено. Но че снощи беше ад, няма и съмнение. Пътуването беше отврат, простотия се носеше из въздуха барабар с цигарите… Продължете да четете Вече съм тук =)

Аз живея

Отново

Отново към Франкфурт на река Майн потеглят едно Маги, един червен куфар и една раница. Особена е компанията им: един бонсай, пристигнал от Холандия, един лаптоп, скара и малко вдъхновяващи книги. Естествено, и куп други неща. Проклятието ми е да мъкна със себе си всичко това, но, странно, радостно ми е някак. Истината е, че… Продължете да четете Отново

Аз живея

За връзката със земята

„Ех, Маги, за десетина дена заприлича на човек. Като пристигна беше изпита, изсмукана направо. Много енергия пие страната, в която учиш. И то не защото е някаква много лоша страна, не. Просто това не е твоята химия, ти генетично не си свързана с онази земя. Докато тук, тук си сред своята енергия, виното, което пием,… Продължете да четете За връзката със земята