Аз живея

Thinking on the Way to the Yoshiwara

„Thinking on the Way to the Yoshiwara: Accessing the Pleasure District in the Edo Imagination“ беше темата на днешния ни Gastvortrag (една от причините да си обичам уни-то толкова много са именно тези гостуващи лектори, разказващи какво ли не.). Лекторът, проф. др. Timon Screech, професор в университета в Лондон, долетя от не знам къде и… Continue reading Thinking on the Way to the Yoshiwara

Аз правя · Аз слушам

Радостта на япониста

Това е текстът на тази песен: „Fragrance“ на Gackt. Не съм му кай знае какъв фен, но няколко негови песни ми стоплят душата, без даже да знам какво се пее в тях. Каква беше почудата ми като открих, докато писах горното чудо, че знам почти всички канджи, използвани в песента! (Всъщност почудата беше голяма, защото… Continue reading Радостта на япониста

Uncategorized

Afe-Turm

AfeTurm е брутално грозна сграда, две мнения по въпроса няма. 36-етажна, сива фасада от бетон. Просто кошмар, напомнящ ми винаги на недовършения ГУМ в Бургас, който обаче го взривиха и остана само в спомените. Но маймунската кула никой няма да я взривява скоро, защото сградата предлага наистина много работно място. И носи спомен за големия… Continue reading Afe-Turm

Аз гледам · Аз живея · Аз чета

записки под японистката възглавка

Седя и уча, седя и уча. По скромни сметки знам къде 300 йероглифа, без никаква идея кои наистина ще ми трябват да изпита. Да слушам японска реч ми докарва тежко главоболие, а проклетият бързоговорещ Кимура-сенсей ще изпитва във всеки един ден от устния. Още не знам с кого ще съм, трябва да се съберем 5… Continue reading записки под японистката възглавка

Аз живея

Една седмица по-късно всички материални мечти са сбъднати: и килима, и карирания панталон, и корковата дъска. Имаше и малки изненади като виолетовата блузка и японските чинийки, но стаичката ми най-сетне стана такава каквато я исках: уютно кътче, където само да седнеш и да учиш. Или пък да пуснеш музика. Или пък да приютиш приятелка в… Continue reading

Аз живея

10 срещу 11 януари

Юки прави смешни кръгчета с дим и е със смешна каубойска ризка, нищо, че повече прилича на индианец. Йен-та се смее, зъбите му са все толкова много и прекрасни. Еке готви както винаги, но Йен-та е виновен, че оризът стана чак след час, Бенгт се е остригал и пак ще ходи в Япония, Кирстен разказва… Continue reading 10 срещу 11 януари

Uncategorized

Вече съм тук =)

Юпиии, доживях да съм уайфи-помазана и да блогна седнала удобно в библиотеката. =) И така, жива съм. И бонсаят е жив. И лаптопа. И скарата. И куфарът не се скъса. И гърбът не ме боли прекалено. Но че снощи беше ад, няма и съмнение. Пътуването беше отврат, простотия се носеше из въздуха барабар с цигарите… Continue reading Вече съм тук =)