Аз живея

The reason that I’m laughing

Аз съм единствения щастлив човек в метрото в понеделник сутрин. Стига ми да чуя I want more  на Faithless и съм готова за деня. Цял уикенд учене по японски не си е работа, общо 18 часа висене над учебниците, примесено с разходки до кухнята, шеги с китайци и камбанен звън (все пак живея до църква). Живея на прекрасно място, насред прекрасен парк с пожълтели брези и листа и това е една от мнoгoто причини сутрин да съм щастлив човек в метро насред куп заспали, отвратени от живота хора.

Другата причина е в напълно неизвестното, което ме очаква всеки ден. Като снощното ходене в Офенбах, ученето по японски с Мия, това че тя трошеше огледала, за да си направи паяжина над леглото, това че аз говорех за щастието с Павел в кухнята, докато правехме сандвичи, това, че гледахме „Уасаби“ и се разтривахме до 4 сутринта. Това че се справих и днес някак. Дори заради това че се сдобих в последния момент с книгата, която утре в 2 следобед трябва да съм прочела.

И след малко отново ще съм щастливия човек в метрото. Защото отивам да си купя вечеря, защото ще готвя, ще уча и ще спя. Насаме с моя самостоятелен живот, с всички мечти, надежди и шарени сънища.

Advertisements

2 thoughts on “The reason that I’m laughing

  1. Това е най, най-хубавият блог-пост, който някога съм чела.
    Просто съм се ухилила безпричинно и препрочитам първото ти изречение
    Трябва всички блогове да звучат така. (:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s