Аз живея

Моят първи месец в Германия

И така, измина първия ми самостоятелен месец. Намерих си жилище в Майнтал, сладурски две стаички със скосен таван, кухня и тоалетна на етажа, при едно мило, леко шантаво семейство немци. Първия ми културен шок беше развърляната стая на малката дъщеря на хазяиката. И липсата на нашенското “Ма какво ще си помислят хората?“. Дам, безпардоността ме учуди в началото, но после разбрах че просто това е тяхната си откритост и добродушие. Хубави разговори имах и оставам с хубави спомени от тук. А в понеделник отивам на общежитие и това ме изпълва с радост по хиляда причини, най-радостната: ще пътувам само 3  спирки с метрото (сега пътувам с автобус 15 минути и 15 спирки с метрото, тоест общо 40-45 минути), ще съм сред хора, общежитието е хубаво…

Няколко думи за следването:
– Волдеринг е велиииииииииик! Волдеринг е предподавателя ми по японски. Велик е! С невероятно чувство за хумор и себеирония (“Учете йероглифи с клъстъри. Един мой ученик беше направил следните категории клъстъри: хора, животни и към животните: куче и Волдеринг“’), страхотна ерудиция по всякакви японско китайски въпроси и прекрасно умение 2 часа да ни държи вниманието. Просто в час при Волдеринг никога не е скучно.
– Кимура-сенсеи и Саватари-сенсеи са големи образи. Кимура винаги обяснява много цветущо и нагледно разликите в използването на всякакви фрази, а Саватари е просто безумно сладка.
– Обичам чaсовете по Landeskunde! Тогава учим всичко за Япония, география, икономика, религия, култура. И всеки път гледаме кратък документален филм и мен ме хваща такова желание да пътувам…  Отделно имам и часове по история (там е малко скучно) и по методика (щом ги води Волдеринг – не е скучно)
– Не обичам лекциите по социология. Преподавателят е много велик кoрифеи, дори е написал книга със заглавие “Полет на плажа“ и  обича да я цитира, да се самоцитира, да се повтаря, винаги чете лекциите си и никога не прави презентации. Последния път половината зала спеше, другата половина наблюдаваше спящите, представете си какво е било… Но туториума по социология изглежда интересен.
– Обичам си yни-то, въпреки че е в хиляда сгради, най-невероятна от които е маймунската кула (AfeTurm), с нейните 36 етажа и 5 асансьора които спират на общо 6 етажа. Туториума е на 31 етаж, голям майтап е.
– Имам си българка! Не знаете колко си я обичам. Колкото и да съм несъгласна с нея, винаги е подкрепа, винаги можем да убием няколко часа и винаги можем да говорим на български и само сърбина Нино да ни разбира, да ядем от една чиния и Брита да се отвращава от нас (но всички пък се отвращават от Брита заради тихите и заяждащи въпроси към Волдеринг), винаги можем да объждаме гърба на Йонатан и вампирщината на Стивън, все хубави неща.

Последния един месец ми се случиха куп уникални неща, може би най-значимите бяха:
– 3 българки на студентски купон в кухнята на тайванеца Йен-та (тогава пих саке за пръв път в живота си!)
– тукашния бункасаи и невероятната група с барабаните, роботчето-куче и смахнатите косплеъри
– раздаването на флаери в Bad Vilbel (което си е тамън до Майнтал, но заради идиотската система на транспрта аз пътувах час и нещо до там, защото трябваше да премина през Hauptbahnhof)
– 3Д киното (нищо особено всъщност, но филма беше мега добър като идея и анимация, в момента май върви по бг кината “В небето“ са го превели)
– обучението за servicecraft, където ми стана пределно ясно, че три чинии не мога да нося, но пък беше интересно да видя костюмар с вид на икономист да прави показно как се сервира и отсервирва
– разходките из всевъзможни гори наоколо
– ходенето до Niederrad за да намерим клуба по стрелба, първата стрелба с въздушна пушка в живота ми, доста добри резултати впрочем…
– ходенето na Die Päpstin пак в един квартал по дяволите. Отново страшно силен филм, само че и много тежък.

Като цяло свикнах да правя чудеса с транспорта и нямам страх да ходя къде ли не из околността. ща не ща Frankfurt е новия ми дом. Свикнах да говоря на немски с хората и все по-рядко ме питат от къде съм. Свикнах да чета на хирагана и катaкана и вечер медитативно уча йероглифи, задълбочена в удоволствието да ги пишеш с четка и туш. Ученето ми доставя удоволствие. Приятелите ми не са ме забравили и моралната подкрепа, която получавам през пощата си, е достатъчна, за да се справям с нервите и пречките по пътя. Продължавам напред.

(Не, компютър нямам, достъп до интернет имам по някакви късметлииски случаи и снимки няма да мога да кача. В някой друг слънчев ден, надявам се. Благодаря на всички, които не са изтрили този блог от RSS-а си. Благодаря, че ме четете!)

Advertisements

10 thoughts on “Моят първи месец в Германия

  1. Не само четем, но и се радваме много, ама наистина много като се появиш (добре де, за себе си ще говоря)
    Не мога да ти опиша колко ти се радвам, въпреки че не се познаваме. Страхотно е да си щастлив от това, което правиш, от мястото, където си, от хората, с които си. И дори да не е винаги и на 100% вярно, да не мислиш за това, а да го правиш част от забавата, наречена живот. Не знам вече колко пъти съм го казала, но пак ще го кажа- Успех!

  2. Обичам те:) Не знам защо, нямаме нищо общо, но те чувствам близка. :) И макар че това е първият ми коментар тук, да знаеш, че от много отдавна те чета. И разбира се, че няма да те изтрия от RSS-a си:) Успех във всичко, с което се захващаш!

  3. Merci beaucoup! (Интересно е, как в Германия песните на Остава придобиват (ново) значение.)

  4. Всичко изглежда много пъстро и ентусиазирано, поздравления!Само една мъничка молбичка – моля те коригирай оцервирва на отсервира.
    Благодаря!

  5. с тъга трябва да отбележа, че съзирам поредния българин, който едва ли ще се завърне тъдява…

    но така е :)

    и така трябва да бъде :)

  6. Рано е да се каже, батпеп. Или както казваше даскалът ми по математика „Не се знае, знае ли се“ =)

  7. Хей, слънчице :) аз отдавна не съм чела, даже не съм доближавала компютър, но това е друга история, и сега се радвам да прочета 2-3-4 публикации наведнъж. И за нищо на света няма да се откажа да те чета! И ако не се видим и запознаем, когато някоя ваканция си дойдеш, ще съм много разочарована :) и… нищо от казаното дотук нямаше връзка с публикациите ти, но ето и ещо адекватно: късмет с йероглифите :Р и аз като влади те обичам, честно (:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s