Е, оказа се, че имам доста снимки =) Така че на няколко поста.

Като за начало задължителното доказателство, че съм летяла със фърчулет:

След всички нерви със свръхбагажа ми се изненадах страшно приятно, че седя до прозореца. :)

Марианенкирхе, мисля. В църквата няма свещи като нашите, а от онези в ламаринка. Стоят на купчинка, оставяш 50 цента и палиш една и я оставяш на свещника. Не, никой не ги краде.

Ако не разбирате – адското нанадолнище, респективно нанагорнище..

Река Кинциг. Областта е известна като Майн-Кинциг-Крайз, затова регистрацията на колите е МКК. Тези от Франкфурт са просто с Ф отпред. Защо да е сложно като може и просто?
Нормална улица без нанагорнища. Къщите са много кипри, а хората се поздравяват на улицата, без да се познават, и редовно говорят по съседски на стълбите. Това не ми се е случвало в Бургас, затова го отбелязвам.
Марианенкирхе вечерта. Твърде е голяма, за да влезе в обектива. Жалко, че в снимката не се усеща колко е голяма и какво спокойствие излъчва.
Паметник е!
Много си я харесвам тази, има го мекото и приятно усещане, че си в старо градче. =)
Май единствената снимка, дето ме има. Просто не обичам туристически снимки. Но това съм аз, под Свети Петър с ключа или май на портите на Рая, впрочем това е вече на другата църква, страничен вход е. Не я цъкайте, размазана е малко. =)
Марианенкирхе е навсякъде. Харесва ми как сякаш виси във въздуха.
Това са ми общо взето най-свестните снимки от Гелнхаузен, предполагам, добивате представа колко е старо и спокойно. Това не му пречи да има и големи и скъпи магазини в центъра, известни в българско като молове. Впрочем в ГХ без кола си обречен на гладна смърт – всички магазини за хранителни продукти (всичките тип кауфланд и пикадили) са извън града. И откъдето и да ги броя са повече от тези в Бургас. о.о