Аз живея

Първи стъпки в Германията

Йохохохо и бутилка ром, най-сетне мога на спокойствие да блогна :)

Намирам се в Гелнхаузен, тоест на 40 минути с бавния и 30 минути с бързия влак от Франкфурт. Градчето се гордее, че е географския център на Европейския съюз или нещо такова и е приказно, страшно приказно. От терасата пък виждам Шпесарт, гора, позната от приказките на Вилхелм Хауф. :)

Но този пост е преди всичко за първите дни, така че почвам с последните 36 часа на родна земя. То не беше рев, то не беше страх. Впоследните 3 часа само гадни неща се случваха и всичко отиваше по дяволите. Особено накрая като трябваше последна да мина на чек-ина за полета, така се нервех, че няма да ме пуснат с толкова багаж и всички бяхме нервни…. И в мига, в който преминах отвъд паспортната проверка (мига, в който си сложих отново колана, де), изведнъж се почувствах свободна, почти спокойна. Доколкото аз мога да се чувствам спокойна.

Полетът беше приятен, особено излитането и кацането. Естествено, че чух Plane на Jason Mraz, пуснах и още някоя сълза по въпроса, не че малко бях се сополивила, но като цяло се наслаждавах на облаците и градовете под нас. А като маневрирахме над Франкфурт така се изкефихххх. Тогава ми хрумна това, че небостъргач е доста неточна дума. Майнтауър и Комерцбанк отгоре са таквиз дребосъци :)

Немците били студени и противни хора. Да, ама точно една студена баба ми донесе количка и ми помогна да си кача куфарите на летището. Време е да рушим предразсъдъците.

Ева, някогашна съученичка на тати, ме чакаше на изхода. Без нея никога нямаше да изляза от летището, сигурна съм. От единия терминал до другия по някакво претъпкано влакче с изглед към скйлайна (тоест небостъргачите), от там по разни ескалатори до метрото до гарата от там на влака за Фулда и от него – скок на Гелнхаузенската гара, която, о, чудо, няма никаква рампа за инвалиди или нещо такова, че по-лесно да домъкнем двата куфара – аз влача 15-килограмовия, Ева – 30. Някакво момче ни помогна, да е жив и здрав.

Накрая все някак се озовах в жилището, моя нов дом, кипро малко жилище, в кипра къща на някакъв склон (целия Гелнхаузен е на склонове и всяка разходка е обречена на изкачване и слизане под ъгъл минимум 40 градуса).

Още във влака за Фулда фактът, че не съм спала 40 часа, взе да оказва влияние. Изведнъж се почувствах малка, беззащитна, ужасена, запиъах се що диря тук и изведнъж, досущ като героя от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ усетих онова дръпване в сърцето, когато искаш да си на топло у дома. На топло в новия дом общо взето ми мина, ама във влака направо ми се ревеше за стохиляден път.

Трябваха ми само 8 часа сън, за да се почувствам в оптимална форма. Беше неделя, времето беше хубаво и следобедът отидохме във Франкфурт да си видя уни-то. Чувството да се намирам на място, което съм виждала само по снимки беше готино. И с метрото хванах цаката, а накрая отидохме на площад Алте Опер и там имаше някакъв градски фест и ни направиха шиацу-масаж. Аз се радвах на това, че съм тук, в моя град, в града, който ще обитавам следващите месеци и той е прекрасен.

В понеделник рано-рано минахме през църквата на Гелнхаузен. После през банката да си платя таксата към уни-то и после се метнах във влака за ФФМ, сама. Беше ми адски заредено и положително. Открих къде е здравната каса, там една мн мила служителка ми издаде документите и ми подари уни-планер накрая. Но, като отидох до централата на уни-то се оказа, че работели само до 11:30. Беше 12:00. Е, утре пак. Размотах се, накрая каталясах и се прибрах.

Вторник пак сама из големия град, записах се успешно, уредих си телефона,снимах катерица, ходих на първия си оглед за жилище, успокоих се, че няма какво толкова да ме е страх, залепих и обяви (червени) на таблата из уни-то и отново, доволна от себе си, се прибрах.

Понеже всяко ходене до ФФМ ми коства 14 евро, следващите 2-3 дни бях в ГХ. Ходих насам-натам с Ева, когато тя не беше на работа, веднъж в Шпесарт при едни сърнички, веднъж в една конна база, веднъж на тенис, абе хубаво си изкарвах.

В събота отидохме до Ханау, града на братя Грим, обаче там не успяхме да свършим работата и отидохме във Франкфурт с едно малко и симпатично влакче. Там най-сетне се разходихме край река Майн и там има гларуси, и е божествено, с лебедите в реката и кулите отзад.

В неделя вече се отдадохме на истински релакс, слушахме дзен музика и правихме гимнастика, а вечерта по тъмно се разходих из града и изпробвах възможностите на олимпуса за нощни снимки. Да, снимки също ще кача, ама в друг пост. =)

Вчера отидох в уни-то и се сдобих с лъскава карта за достъп, но като билет мога да я ползвам едва от 1 окт., пех, както казват германците. Поотчаях се яко от един куп дребни гадости, но вечерта ми се обадиха с предложение за жилище и адски мн се надявам да се получи.

Та така, емоционално, малко по-малко свиквам с правилата тук, откривам все нови и нови хубави неща в тази странна страна, размишлявам за нормалното и ненормалното (за това обаче друг пост) и ям разни странни неща (за туй също).

Благодаря на всички, които ме четат. =)

Advertisements

10 thoughts on “Първи стъпки в Германията

  1. Няма защо да благодариш! Все едно чета себе си преди 2 години, когато идвах в Холандия. Само хора, живяли извън България може да те разберат за това дръпване на сърцето, а то е понякога толкова силно..

    Мога да ти пожелая само да си изкарваш страхотно, да внимаваш с храните и.. честит Ден на независимостта.

  2. Хаха :) Това трябва да е някаква всеобща болест :) Когото изпратя в чужбина, до седмица вече е снимал катерица :)))

  3. @Кажи ми да ти кажа, всъщност хора, неспали 40 часа, могат най-добре да разберат онова чувство, от което всичко ти изглежда чуждо, враждебно и далечно ;) Като се наспи човек, разбира, че няма нищо чак толкова специално в рОдината.

  4. Мен ме дръпна сърцето пък, че не съм на твое място! Лекичко завиждам! *BLUSH*

    Много се радвам, че се чувстваш толкова добре у немско! :)
    Успех!

  5. Катерици около ФФМ?
    Мислех, че това е градът на зайците. Поне през 3-те години които бях наоколо, навсякъде щъкаха зайци по градските градинки.

    А тук – по на юг, Баден-Вютемберг – преобладават катериците. Зайци не съм виждал.

    Успех.

  6. 4etem 4etem i ti se radvame! produljavaj v priklu4enski duh da izrastva6 :) dobre si se spravila s tolkova novi zada4i za na4alo, mnogo kusmet i hubavi emocii zanapred!
    p.s. drupvaneto na surceto e neizbejno ottuk natatuk, no puk e mnogo istinsko

  7. Това дръпване на сърцето може да го усети всеки, дори когато е в България. Пуснете си химна и гледайте снимки от цялата страна…

    Маги, успех с всичко ново. Не се страхувай. В моменти на отчаяние се сети за всичко абсурдно, което се случва тук всеки ден и ще видиш, че хем ще си доволна от факта, че си там, хем ще ти тръпне сърчицето всеки път щом си чуеш бургаските вълни.

  8. Толкова ти се радвам… Може би, защото аз не го направих, а в един момент го исках… А може би, защото просто ти се радвам ;)
    Успех!

  9. Слънчице, късмет! Важното е следващите учебни години да са успешни, а първите неуспехи не са толкова важни :) и скоро нямада спрем да четем!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s