И те тъй. След 3 седмици някъде ще пътувам, а още нямам ни билет, ни куфар. Само номерче за получаване на ЕЗК, която даже не знам с какво ще ми послужи.
Но имам цялото време на света:
– да се видя с всички вас, които вярвате в мен, и с вас, в които вярвам аз.
– да изгледам „Кечиста“ с Т. (това е отметнато от списъка, погледни по-надолу)
– да правя живота на А. по-весел от всякога с разни бири по върбите и загубвания в асансьора на хотела, хах, и вицове по пейките, и снимки на жълт фон…
– да чета свестни книги (пак по-надолу)
– да се занимавам с йога
– да се стремя да се науча да чета и да пиша съвършенно на хирагана и малко от малко да фащам катакана. Няма да е зле даже да изгледам някой сериал, вече не с цел разпускане, а с образователна, хахах (все още не мога да повярвам, че мечтата ми да уча японски се сбъдва…)
Та за четвъртия филм на Дарън Аронофски мога само да кажа, че ако „Пи“ му е детската занимавка, „Реквиема“ – тийнейджърската любов, а „Фонтана“ – зрелият шедьовър, то „Кечиста“ е кризата на средната възраст. По-голяма боза не бях гледала, по-скапано операторство не бях очаквала от филм на Дарън. Мега-разочарована съм. Искам си пак триото Дарън-Клинт-Матю Либатик. И Дарън е продуцент на тая помия, омг. Но да ми е жива Т., че изцепи онова „Вече само филми с Хю Грант ще гледаме!“
Прочетох „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд. Много добра, много оригинална книга. Хареса ми.
Прочетох „Полет над кукувиче гнездо“. Не съм съвсем сигурна дали ми хареса.
И Room Eleven имат прекрасни текстове:
:))
Представям си как след 3 седмици се явяваш на летището с чисто нов куфар, целия налепен със значки, картички, пожелания и опаковки от водорасли за домашно суши, направо пачуърк :)
Не забравяй да ни пращаш снимки, Дейзи!
and i want you, you, you, само да започнеш да си вдигаш телефона отвреме-навреме. :)
аз заминавам на втори. след седмица.
Единственият филм на Дарънчо, който заслужава определението „зрял“, е именно „Кечистът“.