Аз живея

Цугеласен

Ако снощи не бях толкова уморена и днес не ме мързеше толкова, сигурно щяхте да прочетете един пост как със Слънцето ходихме до София, как мръзнахме във влака (плюс някакви абстрактни снимки на перспективи), как изчетох „Парфюмът“ на П. Зюскинд и че това е най-завладяващата книга, която съм чела това лято, как се отписах от Софийски Университет, как посетихме изложбата на фотографии в НХГ (които са страхотни), как посетихме и арт център форум и беседвахме/дискутирахме/карахме се на тема модернизъм и как накрая се прибрахме с автобус, пълен с албанци. Но ме домързя, тъй че няма да има такъв пост. Само снимки в deviantART, но и те са малко вероятни.

Причината е, че преди 1 час точно, майка ме извика долу с най-сериозния си глас. Изпитах кофти предчувствие и забързах, а бързането по стълби е опасно, да знаете. След мигове на охкане и куцукане стигнах до входната врата и тя ми връчи два плика с печата на Гьоте Университет Франкфурт на Майн. Изтръпнах. Защо два? Клекнах, въпреки зверската болка в кръста, и отворих единия. Няма надпис Zulassungsbescheid. Има дълго писмо със ситни букви, а умът ми бавно възприема написаното. Ich freue mich Ihnen mitzuteilen, dass Sie für den Studiengang Japanologie zugelassen worden sind. Проумявам, проумявам, бавно, дишай, издишай. Цугеласен ворден зинд. Цугеласен. Цугеласен. Японологии. Цугеласен. Майка не издържа на моето вглъбяване и отваря втория плик. Същото изречение, но за социологията като небенфах. Японистика и социология. Цугеласен. Цугеласен. ЦУГЕЛАСЕН!! Искам да подскачам, но не мога, кръстът ме боли. Искам да съобщя на всички, които ми стискаха палци, а това става за минути посредством телефона и компа. Цугеласен. Значи… значи че аз наистина ще живея във Франкфурт. С небостъргачите, с панаира на книгата, с божествената книжарница, с метрото, с вюрстхените, с японците и всички останали националности. Ще живея там, ще уча японски и социология, и ще мога да отида до Страсбург, до Люксенбург и до къде ли не, Боже, благодаря ти, аз ще отида там. Не, все още не мога да го осъзная, съзнанието ми все още не се е сляло с мисълта. В главата ми е абсолютен хаос. Цугеласен.

Advertisements

11 thoughts on “Цугеласен

  1. Glückwunsch! както имат обичая да подвикват тука в подобни ситуации. Ентусиазмът ти е страхотен и доста заразителен. Пожелавам ти да го запазиш и след нелеките години на учене и работа!

    Поздрави,

  2. Herzliche Glueckwuenche и от мен!
    Надявам се да съм на твоето място след 2 години, отваряйки плика за мечтаното ми място…
    Радвам се за теб, успехи напред и всичко най – хубаво! :)

  3. След положения труд, нямаше да е честно, ако мечтата ти не се беше реализирала.
    Много се радвам за теб.

  4. Честито, миличка!
    Много се зарадвах, че са те приели във Франкфурт и мечтата ти стана реалност.

    Желая ти попътен вятър в начинанието!

  5. Браво на детето! Много се радвам за теб и дай Боже, всичките ти мечти, свързани с това следване , се сбъднат! Късмет!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s