Аз гледам · Аз живея

У Шопско, на изпит (1/2)

Йааай, завърнах се in the city of wonders и с кеф мога да разкажа за последните 2 дни.

София в неделя е вундърбааааааа и зупъъъъ, много се изкефих като пристигнахме и открихме хотелчето, в което бяхме резервирали стая. Хотелчето се казва „Ени“ и са намира хамен до Лъвов мост, тоест на 30 минути от СУ, където на следващия ден ми беше изпита. Та, майка аз и фъстъка спахме там срещу 50 кинта за стая с две легла. За хотел с една звезда беше перфектен. Наскоро ремонтиран, в свежи цветове, топла вода, климатик, телевизор, нямаше грешка.

Бяхме тръгнали от Бургас в 6:30, в 12:05 бяхме на Централна, а в 1 излязохме от хотелчето и тръгнахме на разходка. Както вече казах, в неделя в София е хубаво. Размотахме се наляво-надясно, па посетихме църквата „Св. Николай“ и слязохме в криптата. Пуснахме по едно листче с желания, запалихме свещ, насладихме се на спокойствието и толкоз. После снимах малкия на някаква дзен полянка, в някаква градинка, не знам и аз коя, и майка свикна с прилагателното ми „дзен“ (още на следващия ден ме заведе на едно място, защото било „дзен“, хах).

Накрая все пак тръгнахме към мола, а беше само 2:30, иха. Взехме си билети за кино, аз за „Обществени врагове“, те за три-де-то и се забихме в книжарницата. На мен ми беше едно отпускарско и въобще, ама въобще не ми дремеше, че съм на изпит на другата сутрин. Само една мисъл тлееше в мен и тя май се наричаше Джони Деп.

Тоя човек не съм го гледала на кино от третия „Карибски пират“, който беше толкова болезнено тъп, че с Т. си тръгнахме преди края му. Но плакатът на „Public enemies“ беше неустоим и ей ме в 12та зала на киното. Филмът…. филмът…. абе… филмът става… *казано с неубедително-извинителен тон* Не, сериозно, саундтракът е хубав (особено „Ten millions slaves“ на Otys Tailor, ей това нещо е велико, такъв ентусиазъм и енергия ми влива….), та ост-а е хубав, даже в някои случай текстовете на песните имаха връзка с действието, но имаше няколко странни момента, когато песента хич, ама хич не подобаваше на сцената. Та, изброявах хубавото на филма… ми Джони е як. Много як. Джон Дилинджър е глупав, ама Джони е велик. Ъм, Крисчън Бейл е як, особено когато носеше мацката, май в тази сцена се разревах за първи път. Мацката… и тя беше хубава, макар че поддържам мнението, че на света има десетки жени без бенка на челото, които биха изпълнили ролята успешно. Много ми се иска, в последната сцена от филма тя наистина да е плакала, а не да са й цръкали капки в очите. Е, аз си плаках свободно и с още едно момиче се замъкнахме в кенефа след филма, където си доревахме, наистина хитро е това, тоалетната да е на една крачка от изхода на залата. Впрочем не знам дали това, че филмът ми е зачервил очите е плюс, аз мога да се просълзя и от тъпа романтична боза, просто като поплача на филм, разпускам и затова го правя. „Обществени варгове“ има и много интересна кинематография, тоест снимано е с движеща се камера и в много моменти всичко е размазано и идея си немах какво става. Звукът от куршумите беше жесток, тишината после кънтеше прекрасно. Джони прави любов красиво. (оф, смуча си от пръстите какво ми е допаднало във филма) To sum up това въобще не е филм, който бих гледала пак. Веднъж е як, ама да кажеш, че е велик, айде моля ви се. Велик е „Реквиема“ и „Фонтана“, не тази биографична история, украсена с холивудски ефекти и красиви актьори. Не мога да кажа повече от „не лош“ и „ставаше“.

Моята хубава предизпитна неделя бе към края си, изкъпана и нахранена в полеви условия, се завих и гледахме някаква комедия с Тим Робинс, а като го видях, толкова се надявах това да е „Изкуплението Шоушенк“,  имах нужда от смислен филм. Ма няма.

Естествено, вечерта не бе приключила – когато се унесох, стадо финландски слонове притича през хотелчето и се развика на непонятен език, една надзирателка се мъчеше да всее ред на английски, а майка ме изрита от леглото да съм им кажела да са тихи. „Мамо, как е „тихо“ на английски?“ – разтърках очи, щото наистина идея си нямах. „Куайът“ – каза мойто мамче, което английски знае по-малко от немски. Тази жена не спира да ме изненадва и все повече й се възхищавам, веднъж й казах „Мамо, искам децата ми да имат майка като теб.“, „Тц, Маги, ще имат баба….“ xD В крайна сметка се измъкнах от стаята и се сблъсках с две руси същества по хавлии и с блеснал поглед казах ясно и високо „Excuse me, be quiet, I have exam tommorrow“ Няма да повярвате, но това куайът се разпространи по етажите и след 10 минути цареше тишина. о.О

Advertisements

2 thoughts on “У Шопско, на изпит (1/2)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s