Аз живея · Аз снимам

1 след полунощ е и нямам никакво намерение да си легна преди да си блогна. =)

Какъв ден! Ден започнал по това време вчера, когато се сетих, че Мимс има рожден ден и й писах смс-честитка. Тя, милата, отговори да й стискам палци днес, защото е на изпит в София, а днес (в случая – вчера) е била в Пловдив. Потръпнах. Аз цяла неделя се излежавах в леглото, с „Absehen, ansehen“, зубрех си лежерно думички и накрая от срам пред мързела ми, карах колело, а Мимето и още много хора се мъчат на изпити по биология и химия, възможно най-гадните предмети за мен, само и само да стават доктори/зъболекари. Рекох, че трябва да блогна за нея, пък и да пусна една нейна много яка снимка, правена на моя рожден ден (бъзикната на Photoscape и на Poladroid-ския софтуер, който впрочем е тъпичък и безинтересен.):

http://lotlorien.deviantart.com/art/Mims-129378506

Но снимката ме радва безкрайно и в огромния списък с неща-които-ще-сторя-когато-мине-22ри включвам и това да снимам Мимс….

После денят си продължи – събудиха ме с трясък на счупени стъкла, как мразя такъв шум не е истинааааааа. Ще получа инфаркт в леглото, бе, хора, подпирайте ги тия врати, включете вентилатор, купете си климатик, ама стига блъскахте…. Все пак, обнадеждих се, че счупеното носи щастие и днес най-сетне уни-асист ще кажат „Край, пратихме ти документите, стига ни спами пощата!“.

В 11 си получих документите от Дюселдорф. =( Гепали са ми жълтото кламерче. Да им е за спомен. Реших да кандидатствам в Бохум – японистика и медии или психология. Речено-сторено. В 2 документите бяха в офиса на DHL. На 15ти ще пристигнат, баш в последния срок. Дано е на хубаво.

Следобеда се чух с Мила и тя каза, че ме желае. Утре ще ме има, обещавам.

Излязох с Туня и прекрасния й сапун: http://www.digicam.bg/models-Panasonic-dmc-fs5.html Може да е сапун, ама има режим за снимане от самолет, режим за залези и още кво ли не. Не можах да му открия друг кусур, освен че не е голям и черен, затова й казах, че ми бие на розово. В крайна сметка, въпреки неблагородната ми завист, направихме готина фотосесия. Тва са двете най-убер яки снимки от моя фотоапарат:

После батериите ми паднаха и бъзикахме с нейния. Същия експиримент (с шала и залеза), но с нейния:

P1000773

Накрая се прибрах и открих писмо от уни-асист. Тамън да въздъхна облекчено и открих, че отново нещо не е у ред. Ебаси, може ли така? защо винаги нещо разваля перфектната картина? Ъргх. В моя случай:

отговарям на критериите за Франкфурт – японистика със социология
отговарям на критериите за Гиисен – психология

не отговарям за психология във Франкфурт, защото не съм попълнила някакъв шибан тест на интернет-страницата на психологическия институт. Тест, за който никой никъде не споменава, че е задължителна част от кандидатстването. А се оказва, че е.

Седнах да го направя и тестът е убиец. Просто слага в малкия си джоб олигофренските изпити на нашите университети. Тестът проверява много неща – мотивация за учене, логическо мислене, умение да се извлича информация от текстове на немски и английски и да се правят изводи от диаграми, при това въобще не лесни, качества за различни видове психология, интереси и подходящи за мен направления в психологията. Абсолютно адекватен тест. Линк: http://www.psychologie.uni-frankfurt.de/Self-Assessment_-_Psychologie/index.html Ако някой се е насочил към психологията в Г-я, нека го попълни, дори и просто заради резултатите накрая. Страхотен е. Стра-хо-тен!

Накрая писах едно писмо на уни-аст, в което им пратих пдф-чето, че съм направила теста. Дано сега изпратят и този антраг (оф, каква е думата за антраг на български? „Заявление“, „молба“? и аз не знам вече…). Ще бъде хубаво, ако стане. Ако не – здраве да е.

Важното е, че тази нощ ще си легна без онази топка в стомаха, бръчката между веждите ще изчезне и носни кърпички няма да ми трябват, освен ако нямам хремав пристъп. Лека нощ! =)

Advertisements

2 thoughts on “

  1. Лудница, лудница, тоя уни/асист го бях забравил вече, ама наистина сериозно си се заела с всичко, толкова прилежно ии ами нямам думи просто, само като чета и вече не се съмнявам, че няма да имаш никакви проблеми тука…

  2. ся, извинявай, ама не може никога да стане по-зле от моето „не си поканена на интервю-поканена си на интервю-не си приета-приета си“ в тази последователност и три удара помежду им. :D

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s