Аз живея

Отлетяха

Моите 3 пратки с документи до университети отлетяха, след един убийствено напрегнат ден. Очаквах, че с напускането на офиса на DHL ще се почувствам по-добре, ще се успокоя и ще ми падне камък от сърцето. Ми не стана. Още ми е свито, дали всичко е наред с прехвърлянето на парите, дали онлайн съм изпратила каквото трябва, дали..дали. Знам, че съм невротична, но познанието не ми помага. Опитвам се да повярвам, че повече нищо не мога да сторя и че всичко е в нечии чужди ръце. В крайна сметка и да не ме приемат не е краят на света (все пак още е 2009та, а краят иде по Коледа след 3 години). Мисля че просто имам нужда от сън, от бира, от плаж с Т., някоя фоторазходка може би… Вече не зависи от мен. Каквото можех да издъня – вече го издъних, каквото можеше да се обърка – се обърка. In the end it’s all nice (защо това е заглавие на песен от „Реквиема“?), нищо че това е поредният край „сега-засега“. Чакат ме още много.

Advertisements

2 thoughts on “Отлетяха

  1. Искам пълен репортаж, включващ всички стъпки докато стигнеш до изпращането на документите с акцент на възможните проблеми, които да очаквам аз. Когато и ако имаш настроение и желание да споделиш преживяването :)

  2. Мхм, и аз щях да поискам горното, и аз се бях запътила към немските университети преди да осъзная, че трябва да похарча 4000лв за да науча езика докрай и да взема Test DaF, щото го уча на частно… Все пак информацията не е излишна, нали? :) успех и не се притеснявай!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s