Аз спирам да започвам деня си с „Днес ще свърша туй, туй и туй и нищо повече няма да ми се случи“. Всеки ден се случват някакви странно хубави неща и по-добре, че не ги знам предварително.

Ето вчера например. По план си изпринтирих всичко, що ми трябва за кандидатстването, и мислех че приключих с деня. Но едно съобщение в скайп от преди 3 дни доведе до един разговор и до покана за караоке вечер. Тия дни съм толкова антисоциална, вглъбена в едни и същи тъпи мисли, че наистина умирах за някакво развлечение => кандисах веднага.

На път за Часовника срещнах Поли и това беше също огромна изненада. А тя веднага се сети коя съм, не знам каква памет има при положение, че не се спира, но явно в мен има нещо отличително, което никакво рязане на коса не може да скрие.

Всъщност отидох основно с надеждата да се порадвам на чудната двойка Стилияна и Андрей.  И да гледам сеир, естествено. Не очаквах, че ще ми отнемат музикалната девственост и ще ме измъкнат да пеем. Първият ми път, „John the revolator“, си беше дизастър. Стилито може да пее, при това отлично, но не се сети коя е песента. Аз и Нели отлично я знаем, ама нямаме гласовите възможности да я изпеем. Все тая, фън да става. „Du hast“ е класика за завършили Ньемска гимназия, ние ако това не изпеем… И за завършек – абсолютната класика „My heart will go on“…

А аз по навик се будя всеки ден точно в 7 и това е наистина много странно. x.x Но да видим какво ще излезе от днешния ден…