След като се записах за изпита в СУ, пообиколих софийските книжарници да разбера дали има някое помагало за кандидат-студенти по немски, което нямам. След като изброих на една продавачка какво имам, тя каза „Ти имаш всичко!“. Така реших да публикувам всичко, по което съм работила.
Иска ми се да стане традиция някой много близък до мен човек да бъде наоколо, когато трябва да получа разултати от нещо-си. Когато А. беше в нас, разбрах, че май съм приета в Бохум. Докато не получа дебелия шарен плик с много бумаги и работи, не мога да го твърдя официално, но като че ли… Продължете да четете КСК
Яна ме побутна да си кажа шестте „най“ и ги кръсти много добре „без тях мога, но не искам“. Та и аз нали съм ексхибиционист по душа, почвам. Първо. Фотография, апарати, снимки, фотографи. В момента се уча да живея без фотоапарат и е малко кофти. В смисъл, един месец бях в творческа депресия и не… Продължете да четете Шестте
А на 20ти сутринта се събудих в 6 без 15 и за пръв път в живота ми не ми пукаше за изпит. Чувството беше готино. Побързах да съобщя на мама-психолог, тя пък ме погледна изпод вежди и каза „Остави, сънувах, че излизаш от залата ухилена и ми казваш, че не си написала нищо, ами си… Продължете да четете У Шопско, на изпит (2/2)
Йааай, завърнах се in the city of wonders и с кеф мога да разкажа за последните 2 дни. София в неделя е вундърбааааааа и зупъъъъ, много се изкефих като пристигнахме и открихме хотелчето, в което бяхме резервирали стая. Хотелчето се казва „Ени“ и са намира хамен до Лъвов мост, тоест на 30 минути от СУ,… Продължете да четете У Шопско, на изпит (1/2)
От разходката с Мила последното, което очаквах, беше да приключим двучасовия разговор за любовни терзания в морето, полуголи. Беше зашеметяващо готино (слънцето, залеза, вълните), а след къпането за първи път полуголо момиче стоеше пред обектива ми и резултатите поне според мен са сполучливи предвид пълната ни аматьорщина. Уви, нямам разрешението на модела да ги пусна,… Продължете да четете –
1 след полунощ е и нямам никакво намерение да си легна преди да си блогна. =) Какъв ден! Ден започнал по това време вчера, когато се сетих, че Мимс има рожден ден и й писах смс-честитка. Тя, милата, отговори да й стискам палци днес, защото е на изпит в София, а днес (в случая –… Продължете да четете –
И така, Дюселдорф ме отписа. Отписаха ме ей така, с малкия си пръст ми пратиха документите обратно по пощата и три дена не можаха да дадат задоволително обяснение за идиотското си поведение. Е, майната им. Дюселдорф има повече минуси от плюсове, така че не съжалявам много. Да, гаднярско беше, ама животът е страдание, мхм. Надеждата… Продължете да четете Военно положение
Моите 3 пратки с документи до университети отлетяха, след един убийствено напрегнат ден. Очаквах, че с напускането на офиса на DHL ще се почувствам по-добре, ще се успокоя и ще ми падне камък от сърцето. Ми не стана. Още ми е свито, дали всичко е наред с прехвърлянето на парите, дали онлайн съм изпратила каквото… Продължете да четете Отлетяха
Аз спирам да започвам деня си с „Днес ще свърша туй, туй и туй и нищо повече няма да ми се случи“. Всеки ден се случват някакви странно хубави неща и по-добре, че не ги знам предварително. Ето вчера например. По план си изпринтирих всичко, що ми трябва за кандидатстването, и мислех че приключих с… Продължете да четете Неочаквани хубави неща
