Аз живея · Аз снимам

Бункасай – Велико Търново

Бункасай – празник на японската култура, принципно провеждан всяка година в японските училища. (Из английската уикипедия)

В България се провеждат няколко бункасая – във Велико Търново, в Русе, в Свищов. Тази година нещо ме изтрещя и реших да посетя този във В.Т., точно 3 дена след рожденния ми ден.

По план трябваше да отида с още 2 моми. И двете се отказаха. Така че тръгнах сама. Това ми беше първото самостоятелно пътуване, при това със смяна на два влака, непознат град и всичко останало. Ако се справя – значи ще се справя и с всякакви други пътувания, мислех си, спомняйки си разговора с Рени, психоложката в у-ще. Тя ме беше посъветвала да правя нещата, от които се страхувам, сама, защото удовлетворението после е безценно.

Та, в 5:30 се метнах на Бургас-София, пътувах в един вагон с една много позитивна кондукторка и предвид прекрасния изглед навън, музиката в ушите ми и книгата („Гай джин“ на Дж. Клавел) притесненията малко по малко изчезнаха. В 7:57 слязох на Дъбово и в 8:02 вече бях във влака Стара Загора – Русе. (Това е единствения начин да се придвижиш с влак от Бургас до Велико Търново). Е, вторият влак беше много по-шумен от първия, доста по-стар, имаше както купетата за 8 човека, така и вагони с пейки, които създаваха много тягостно чувство, но там намерих бургаската група, която пътува за Бункасай. Поуспокоих се, защото са познати, които са ходили вече на такова мероприятие, а и бяха весели. В 10:27 се изсипахме във В.Т. и бяхме посрещнати от варненци, които ни замъкнаха в центъра, където беше голямата точка за събиране на всички посетители.  Седях в кафене с трима души, които познавах просто като никове от форума, и ядях суши, готвено от единия. Izpreslav, чудно суши беше, особено за прегладняло хлапе като мен! Запознах се с kujiro и това беше яко, интересно ми беше как изглежда един заклет фен на Гакт. После тръгнахме по някакъв убийствен панорамен път, вярно е, че Велико Търново е прекрасен град, но това изкачване до ВТУ е непоносимо, особено в такава жега. Но вървях в компанията на Сенди и обсъждахме японски филми и сериали, дано съм го зарибила да гледа „Kimi wa petto“.

Пристигнахме чак към 12:30, явно вече бяха почнали, имаше маса народ, дипломатическият мерцедес на посланика на Япония беше кацнал току пред Аулата. Вътре бяха разпънали масите с всички изложби – калиграфията, рисуването с туш, сувенирите, играчките, оригами, го… Беше претъпкано естествено, но имаше какво да се разгледа.

В аулата присъствах на демонстрациите по икебана, калиграфия, айкидо и кендо (от кендото имам много готин клип, заснет от горната ложа, ще го линкна като го сложа някъде). Бяха интересни, поне за мен, в един китайски филм бях гледала как се пише на огромни листи с нещо като нашия мокър парцал за под, иначе мноооого голяма четка, е, на Бункасая го видях (с парцал ъф корс). Тогава май си чопнах и един японски вестник, много е як, хаха.

По някое време донесоха сушито, правено от студентите, и настана щурмуване на продаващите. 6 хапки за 2 лева – еха, тук, в Хепи за 4 плащаш 3.60, а са миниатюрни, докато студентите ги бяха направили големи. Вярно, че майсторлъка изисква да са малки, но с големите можеш да се нахраниш. И аз се нахраних, по-скоро се натъпках със суши, а това ми беше голяма мечта. Докато щастливо довършвах на сянка, се запознах с две първокурснички, които се скъсаха да ме убеждават да дойда във ВТУ да уча японистика. Сериозно съм разколебана вече. Но август месец ще реша, не сега.

След преяждането се отбих в уни-то до тоалетната и след това се засякох с някакъв, дето лафеше на английски и една японка и говорих с тях. Тя похвали тениската ми (дето е с японското знаме и надписа страна на изгряващото слънце с йероглифи) и ме пита зная ли какво значат, аз седнах да се обяснявам и се хилехме. Накрая й казах „Сайонара“ и съжалих, че не съм много добра в инцидентния английски. Но междукултурния диалог беше осъществен успешно. (И тя беше много сладка…как го постигат да са толкова хубави?)

После демонстрациите приключиха, готвеше се нов щурм за суши от изпотени хора, във фоаето на аулата не се дишаше, главата започна да ме цепи и аз реших, че е време да си хващам пътя. Хванах автобуса до гарата на стоп (еми не открих къде е спирката и просто вървах по пътя,  ппо който трябваше да мине) и там се отпуснах на една пейка на сянка. В книгата Малкълм Струан умря, в обятията на жена си и щеше да е смешно, ако не беше трагично, но аз за малко да си изтърва влака. Щото часовника ми е малко назад и в 4:43 дойде нещо, било за Стара Загора, аз бях решила, че има два влака – за С.З. и за Дъбово, хаха, и за момент си помислих, че тва не е моя, но веднага попитах човека с червената фуражка и той ми каза „Марш в тоя!“. Метнах се и до 7:30 се клатушках в най-шумното превозно средство евър. В Дъбово слязох и си умрях от кеф от тишината. Имах да чакам до 9 без 10 за чайката за Бургас и този час и нещо на тихо, под небето, непрекъснато пресичано от самолети, изгледа към планината, лястовичките, беше рай! Главоболието ми попремина, събрах сили и накрая се метнах в последния влак за деня, където продължих да чета, рисувах архитектурен план за една къща, която бях изфантазирала предната нощ, слушах музика и бях доволна от себе си.

Мойте също бяха доволни, не знаеха, че ще пътувам сама, научиха чак вечерта, но аз не исках да се притесняват. Получиха малко дреболии, а аз се изкъпях и си легнах. Последната ми мисъл май беше, че би било хубаво да уча във ВТУ…или пък не…

Ето и снимки:

IMG_6330Сутрешен зеленяж.

IMG_6333Заленяж и краката на Данте.

aJPGЧудното небе над Дъбово.

vert

Сборно от Бункасая (цъкни на нея за по-разбран размер)

Естествено има и други снимки, но те се нуждаят от малко пипане, ще се появят в девиантАрт до няколко дни =)

Сега отивам да упражня гласа си.

Advertisements

One thought on “Бункасай – Велико Търново

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s