Аз правя

Суши

Доживях да сготвя суши у дома. Според майка аз съм кухненско бедствие (рядко се случва да изявя мерак да готвя, камо ли пък наистина да спретна нещо, но след мен винаги остават запомнящи се апокалиптични гледки на тенджери и прибори). Жалко, че нямам много талант… то не беше котлона, загорелия ориз, петната от соев сос…… Continue reading Суши

Аз живея

Der erste Arbeitstag

„Здравейте. К. провежда кратко проучване. Колко често посещавате хипермаркета? От коя част на града сте, бихте ли ми показали на картата? Получавате ли редовнорекламни материали на К.? А колко е приблизителната ви сметка днес? Благодаря ви, желая ви приятен ден!“ Този диалог го проведох днес 110 пъти. Сто и десет. -_- От днес до неделя… Continue reading Der erste Arbeitstag

Аз живея · Аз снимам

Антидепресанти

Завърнах се от село успешно, след едно забавно пътуване с автобус и такси. Прекарах пет чудни дена на слънце и сянка, брах ягоди и закусвах череши, бабини питки, баница, палачинки, всичкооооо, що ти душа сака. Беше като онази дзен релаксация, когато събираш сили преди решителната битка. А битката започва в понеделник в 5:30, когато ще… Continue reading Антидепресанти

Аз живея

Unbemannt

Коренът на думата „unbemannt“ е „Mann“ (мъж, човек), мисля, че бих я превела като „обезмъжен“, звучи смешно, но от 3 дена насам и в следващите 6 седмици ще съм това състояние. Обезмъжена. Всъщност животът без мъжко рамо, на което да мрънкаш, и човек, с когото да си пиеш бирата къде ли не, не е чак… Continue reading Unbemannt

Аз живея · Аз снимам

Бункасай – Велико Търново

Бункасай – празник на японската култура, принципно провеждан всяка година в японските училища. (Из английската уикипедия) В България се провеждат няколко бункасая – във Велико Търново, в Русе, в Свищов. Тази година нещо ме изтрещя и реших да посетя този във В.Т., точно 3 дена след рожденния ми ден. По план трябваше да отида с… Continue reading Бункасай – Велико Търново

Аз живея

На 19

И така от вчера съм на 19 години. Рожденният ми ден се получи приятно тематичен, с японски привкус, беше приятно, въпреки градушката. В стаята ми се игра „Не се сърди, човече“ и един чифт чорапи изчезнаха (бяха открити след полунощ чак). Днес си получих новата лична карта, след като бях набедена от жената в РПУ-то,… Continue reading На 19