Аз живея

In the end it’s all nice

Завърших полиглотските мъки. Йесууу. Feierabend.

А преди 48 часа пристигнах в Ямбол (е градъ). Хотелът се оказа много приятен, малко твърде лъскав, ама нейсе. Домакините ни замъкнаха на някакво мероприятие, обединило всичките им таланти, презентираха се на немски, изиграха някаква сценка на руски, пяха на английски, танцуваха колкото могат, показаха всички балкански магарии, час след като ние (последната група) пристигнахме. Аз се нанервих на безкрайната програма, не знам за тия дето бяха пътували цял ден какво е било. Вечерята също беше мани-мани, изкупили бяха кебапчетата от билла, ама не и пържените картофи. Как да е, в 9 бяхме по стаите. Аз си взех двете десетокласнички при мене, защото ме кефеха повече от тия от девети клас. Не очаквах, че ще се окажат толкова светсни момичета, с които ще говорим до 3 през нощта. Някъде там се сетихме, че сме на олимпиада на другия ден и уж заспахме. От 3 до 6:30, после пак на крак, закуска, мотане на чист въздух и айде в ЕГ „В. Карагьозов“,(училище с басейн и други екстри). Впрочем много чисто и пазено училище, може би защото е единствено. В нашето все от английска мърсят и все ние не сме виновни, дразнещо…

Олимпиадата беше ок, не беше невъзможна, темата за есето за първи път беше конкретна и смислена: „Hängen die Bildungsmöglichkeiten der jungen Leute in Bulgarien vom Bildungsgrad und beriflicher Position ihrer Eltern ab?“ Получи се добре и получихме бяла торбичка с грамота и книжка… После се смрачи и марш към гарата. Аз загубих представа за пространството, а и времето. Понеже влака от Бургас и този за Бургас се разминават в рамките на 5 минути, аз бях почти убедена, че сме сбъркали влака и движим към Шопландия. Но ефектът от 3 часа сън се появяваше, а героят на „Dance, dance, dance“ тъкмо стигна до дъното на душата си, така че просто си пуснах албума на Руши и се отнесох. Албумът не ми хареса впрочем, твърде много импровизация… По някое време се случи най-лошото: смрачи се и почна да вали. Напоследък забелязвам, че завися твърде много от времето, скапе ли се то, скапвам се и аз. За щастие, в Бургас печеше слънце, и почти се сварихме в ония 15 минути на Разпределителна…

Храна, спане от 10 до 6, преговор последен и айде на английски. Кошмарен втори рийдинг, райтинга – ок, бях готова само и единствено да пиша ревю на книга и темата беше нещо такова, на втория лисънинг – пълен зян, удари ме сънния удар и щепсела ми сякаш се изключи, накрая use of English беше супер, обичам люкентекстове и мултипъл-чойс. Накрая Н.П. (кой ще се сети пръв за кого говоря xD) каза „И тъй трябва да телим чоп, кои двама ще пратим на спийкинг.“ Като се тегли чоп, нали знаете кого избират? Дам, и пробния устен за DSD, и пробния писмен… Та сега след 15 май и на спийкинг ще ходя. Само да сме здрави дотогава. =)

За щастие в 3 часа моят полиглотен уикенд завърши. Сега на хоризонта няма никакви дертове, чааак до матурите, ще се отдам на безгрижен преговор на литературата и преводи за КСК СУ и нощем ще плакна очи с нещо японско. По този случай пожелавам успех на apieceofme, дано те вземат =) Като гледам снимките на Плама-чан във фейсбук, ми се хуква натам:

A crowded place to get lost (спирката на метрото в Шибуя, дай Боже, да пресичам там след 2 години). =)

Advertisements

2 thoughts on “In the end it’s all nice

  1. Ей, мерси :))) Аз си мислех, че и ти там ще си проверяваш знанията, след тази любов по Япония, но може би догодина…? :)

    *Късмет и за резултатите на твоя изпит :))*

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s