Аз чета

Кафка на плажа

– Съществува и друг свят, паралелен на нашия, и човек е в състояние да навлезе в него, донякъде и да се върне невредим. Стига да е предпазлив. Но престъпи ли определена черта, той изгубва пътеката и вече няма връщане назад. Това е лабиринт. Знаеш ли откъде се е взела идеята за създаване на лабиринт?
Поклащам глава.
– Смята се, че са го измислили жителите на древна Месопотамия. Те изтръгвали вътрешностите на животни – понякога и на хорс – и по формата им гадаели бъдещето. Колкото по-заплетени били, толкова повече им се възхищавали. Затова ходовете на лабиринтите приличат на черва. Иначе казано, принципът на лабиринта е вътре в теб и се съотнася с онзи извън теб. Нещата извън теб са отражение на онова, което е в теб, и обратно. И когато навлизаш в лабиринт извън теб, в същото време попадаш в лабиринта вътре в теб.

„Кафка на плажа“ ми отне две безсънни нощи и един  ден, очевидно вече 400 страници са трудност за мен. Всъщност коя беше последната книга, в която потънах така силно и не исках да я оставя, докато не я изям с кориците? (На нощната ми маса има n-броя книги (n не е по-малко от 10), които съм започнала и зарязала..) Колебая се между „Майстора и Маргарита“ преди два месеца и „Спутник, моя любов“ по Коледа. Очевидно вече не чета тъй както преди. И имам чувството, че след „Кафка на плажа“ дълго време няма да ми се чете.

„Кафка на плажа“ е тъй изящно сложна, преплетена и красива, че проваля в Ада твърдението, че хубавите неща са простички. Именно в сложността се крие чудото, геният, бих казала, ама звучи твърде претенциозно. Накратко, възхитена съм от тази книга. Възхитена съм от размерите на сюжета и десетките оригинални мотиви и герои. Размахът на идеята може да ти скапе желанието, някога да напишеш нещо белетрестично, с претенции за не-повърхностност. Сякаш Мураками дава нова дефиниция за „дълбочина“. Невероятно. Тази книга е като картина на лабиринт – виждаш героите, как вървят един срещу друг, мотаейки се между стените, срещат се и се разделят, котки, риби и пиявици се мяркат тук-таме, пророчества се сбъдват или сякаш не, но го виждаш само от една страна. И това ти дава страшно много свобода, за да си изфантазираш това, което не виждаш. Както авторът казва в едно интервю „Има загадки, но не и отговори“.

Между другото, размечтах се да я прочета в оригинал. Не ми харесва това, че на третата страница пише „Превод от английски език“. Някак си, усеща се, че има нещо изгубено в превода. Е, ако ми е писано, някой ден може и да срещна автора. Кой знае? Лабиринтът е пред мен. И вътре в мен.

Advertisements

3 thoughts on “Кафка на плажа

  1. Досега съм я чел на български, руски и английски – и навсякъде ми звучи различна. С японския обаче съм адски зле и съм се отказал от идеята някой ден да се науча на японски в достатъчна степен, за да мога да направя сравнението и с оригинала.

    Изобщо преводът доста променя, особено при сюрреалистична проза като неговата; а Люцканов се е изложил позорно. Язък.

  2. „n не е по-малко от 10“ :)

    Като го прочетох и се успокоих, че поне не съм сама :)))

    Много я хвалят тази книга, и от твоя пост звучи супер интересна, ще се радвам скоро да я прочета, но първо съм си общела да свърша 10-те плюс….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s