Аз живея

Changes

Тъй, поиграх си и чейнджих дизайна на блога, че хептен съм го занемарила с това есенно листо от ни-нам-кога си. Няма вече есен, пролет е, зелено, топло и старата сапунерка все още ме придружава из скитанията. Интересно дали някой ще се сети откъде са тия двете очи, хи.

Иначе всичко е наред. Имам си джиджена рокличка, тази за бала ще се получи великолепно, полуофициалните ми старчески обувки вече са в коридора.  Гони ме редовната депресия, която този път защитава тезата, че всичко е безсмислено като се почне от храненето, студенството, че и самия живот. Ще ми мине, предполагам.

Ваканцията ми се отрази добре, дотолкова, че ме домързя да уча. С триста зора сядам да правя люкентекстове, за щастие обикновено са безгрешни, но съчинения ме мързи да пиша, навярно чак на 25-или-26 в Ямбол ще драсна едно, пък каквото стане. И за СУ не ми се пишат преводи и матури не ми се решават, с преговора на литераторите стигнах до Пейо Яворов и тотално ми писна. Опитвам се да чета „Тютюн“, но имам комунистическата версия, че и й липсват страници, кой ли чекиджия ги е скъсал, та на всеки 5 страници трябва да сядам да дочитам в интернет, досадна работа. Впрочем откакто започнах „Тютюн“, изчетох „Японски приказки“, „Корейски народни приказки“ и „Приказки за размисъл“ на Хорхе Букай.

Изгледах един хубав филм („Мечтатели“ на Бертолучи (их, таз Ева Грийн бе!)) и един глупав филм („Koizora“ – омфг, изрусен японец, омг, бременности, „Аз ще се грижа за нея.“, „Мамо, шса женим“, аборти, раци, глупости, бляяя, голяма дивотия беше. Или аз не бях в настроение, знам ли.) Почти приключих с „Love shuffle“, за който сериал ще пиша, когато видя и последния епизод, но засега това е най-очарователната драма, която съм гледала. И даммм, във всеки японски филм, който започна и е правен след 2000 г., имам някое познато лице.

До момента само от Бохум са се отзовали на писмото ми. Да не беше толкоз на север, щях да се размечтая много. Ама тоз пусти Франкфурт!

Пътува ми се! Ужасно ми се шава из света. Джул е в Южна Корея, Пламена – в Япония, Геша – в Германия. Нещо не ме свърта, сънувам самолети, автобуси, фотоапарати… И слушам японска музика от 16-19 век, wtf, открита от хей тука. Лудост. Тиха лудост.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s