Аз гледам

Козелът

Закриването на СФФ на брега снощи беше уникално.

Мислех, че просто ще кажат две думи и ще изгледаме „Козелът“, ама не. В залата – едно тържествено, хора с костюми, рокли, едни три статуетки чакат бъдещите си собственици. Наградата за късометражен филм отиде за „Омлет“ и които бяхме там, намазахме да го видим. Филмът ни върна за 6 минути в 1996 година, времето на хиперинфлацията и доларите. Трагедията на времето разкрита с три яйца и една актриса. Именно тя взе и наградата и беше в страхотен контраст с всички костюми и рокли. Да й е честита и дано 96та да не се повтаря…

После наградата на публиката (май, не съм 100% сигурна) беше за „Снимки в Палермо“ и я взе Стефан Китанов, не като организатор, а като приятел на Вим Вендерс и като я взе, разказа с най-големи подробности как се е стигнало или по-точно как ще стигне наградата до Вим. После май наградиха и „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ и аз трябва да го гледам този филм, както и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, но за тях – друг път.

Всъщност защо избрах „Козелът“ пред „Историята…“, щом тъй и тъй бях решила да ходя на български филм? Защото с „Козелът’ откриват в София, а тук закриват, това първо, второ, Дюлгеров е бургазлия. И нали 2 и 2 прави 4, реших, че няма какво да му мисля и филмът ще е перфектен. Без никакви други нагласи, без да знам историята, без да знам кой изпълнява главната роля или кой е композиторът, аз чаках 2 часа, за да имам билети за този филм. Права бях. Филмът беше убиец. Тотален убиец.

Основният проблем във филма е вечният български лайт-мотив „Бе ний сме по-добри от американците, щото имаме 2000 и кусур години история.“ и опозицията „Ми като сте така, защо не сте по-добре от тях, а?“.  Главният  герой Йона, запален патриот, заживява в имота на дядо си, недалеч от тракийско светилище. Не щеш ли, появяват се американка с мъжа си българин, които искат да си купят къща наоколо. Привидно. Всъщност всички са там заради тайнствено имане. „Всички“ включва Йона, Ема (американката), мъжа й, още един българин и една сиганка с френско р. И Козелът – пратен от боговете, за да спаси имането. И тъй като Йона не знае английски, става мътна и кървава балканска комедия, която надали някой западняк ще разбере.

Наистина прекрасен филм, с много тъжна мъдрост в него: опозицията на „Имаме дълга културна история“ този път беше „Ами тогава защо не я пазите?“. Интересен факт е, че Анджела, която играе Ема – американката, влюбена в българската народна музика, има сходна съдба с героинята си. Иван Бърнев като Йона е страхотен. Козелът от своя страна също беше уникален, особено гласът зад кадър и „О, Богове…“ не като тъпо възклицание, а искрено обръщане към онези, горе.

Страхотно беше и че след филма на сцената се появи част от екипа, начело именно с Анджела и сякаш заради факта, че мнозина си помислиха, че надали тя пее, изпя песен и си я биваше. Сиганката беше там и изглеждаше страшна сладурана, много са я загрозили във филма. И композиторката беше там и самият Дюлгеров, развълнуван от реакцията на цялата зала. Евалата за този филм!

И така, надежда в българското кино има. (А днес си взех „Дзифт“ от Капитал и вътре освен филма има и готян мейкинг и открих, че Иван Бърнев играе и там, макар и с малка роля. Дам, малка страна…)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s