Аз живея

Денят започва

Първият ден от последния месец първа смяна (от последната учебна година) започва с траги-комична случка.

Знам, че трябва да стана към 6:20, пък аз тъъъъъй обичам да си дремна след първия звън на телефона, едно такова сладко ми е, че решавам, какъв гениален проблясък, да го наглася за 5:33. За да си дремна едни 40 минути и после с нови сили да поема по пътя или както казва старото поколение „Да се трудя, да работя, да строя живота нов, гордо знаме ми е Ботев, пръв учител – Димитров.“

Да, ама не. 5:33 изключвам алармата и по навик телефона остава при ръката ми, тоест върху одеяла. Аз се завъртам и алкатела пропада зад леглото като Гандалф в Мория. И се разглобява, съдейки по шума. Ура, загасил се е, ся ще поспя и дано не го забравя там. Да, ама не. Мобилното устройство се разпищява с противните полифонични нотки на мелодията на Хари Потър. И докато стана, за да го намеря къде е, млъква. Отчаянието ме обзема. Ставам, цъкам лампата, пъхам се под леглото и го вадя. Това.е.краят.на.моята.сутрешна.дрямка. Часът е 5:45.

В момента е 9:45 вечерта. През целия ден се надявах на някаква дрямка. Не (с)получих. От поредната доза ходене новините са две. Първо, билети за СФФ на брега – от понеделник (Пу съм на „Снимките  в Палермо“и „Четецът“!). Второ, за Бога, спрете да ме наричате „момиченце“. Меря абитуриентска рокля, а две посетителки, възторжено обсъждат (цитирам): „Ай, че хубаво й седи на това момиченце. И вижте го какво е слабичко. То нашето, за което търсим рокличка, е малко дебеличко, тц, тц, тц ….“ А да ви пръцнем в гумичките, госпожички? xDDD

Иска ми се да разкажа за разумната, мъдра и възрастна Маги и страхливата, депресивна и несигурна част от мен. Но това фактически значи да ми се постави диагноза „шизофрения“. Ем, няма такива шансове, на психотеста имам високи стойности само на невротизъм, срамежливост и откритост.  Как го правя това хем да съм срамежлива, хем открита, само аз си знам.

Advertisements

7 thoughts on “Денят започва

  1. Познати преживявания, като изключим доста грубият ти коментар по отношение на момиченцето… какво ти пука, момиченце, момиченце, нали не са ти казали лелче. ;)

  2. За гумичките ли? То всъщност не е чак толкова грубо. Просто от умалителните им се сетих за вица за жената на бензионстанцията: „Здравейте, искам да ми сложите 5 литра бензинец, да ми измиете стъкалцата и да ми сложите 50 грама масълце.“ Бензинаджията се троснал: „А да ви пръцнем в гумичките?“

  3. *смее се* Оо, ясно.
    П.П. Защо рокля?
    Искам да кажа… винаги, всички абуртиентки са с рокля. Защо?
    Аз много исках с костюм да бъда, само че реших в последният момент да си ходя на бала и шивачката щеше да ми откъсне главата ако я бях накарала да шие костюм за две седмици.
    (Шивачката е семейна приятелка и ми беше обещала да ми направи дрешката за бала.)

  4. Ами… хубава рокля тип „малка черна рокличка“ имаше в бенетона на Александровска, но подозирам, че най-добрата ми приятелка вече я е задигнала ;) иначе… момиченце-то не е толкова лошо :Р и къде учиш? аз съм в ПМГ ;)

  5. и аз преди правих подобни хитрости с алармата, но един ден поумнях и спрях изцяло да ставам сутрин за даскало. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s