Аз живея

Денят Хикс

Човек и добре да живее, дори и да си мие зъбите сутрин и вечер и да се реши 5 пъти на ден, дори да стори невъзможното и от нищо да прави всичко (ех, Иречек), всяка година се сблъсква с деня Хикс.

Денят Хикс е онзи ден, който ти поднася на куп всичко, което не си искал, денят, който се подиграва с теб и те побърква, доказва ти, че Вселената пикае на книги като „Тайната“.

За щастие, денят Хикс е веднъж, максимум 2 пъти годишно. Аз днес си преживях моя. От 7:37 сутринта до 7:37 вечерта навъртях всички онези километри, които не обичам, преживях едно глупаво разминаване, набавих си бележка за ден, в който нямам отъствия, скапах се от бързане и смених 3 автобуса и едно такси, това се случи в Бургас, не във Франкфурт, мамка му, как може, бързах, извинявах се, казвах „Хайл“, отново бързах, закъснявах, търсените хора се оказваха в някакъв странен кът на заведението, за който не подозирах, после видях за първи път в живота си мъж с прашки, да, онзи сервитьор, в онзи пиано бар, за Бога, после пак бързах и за капак, ФС се оляха тотално с тазмесечната прожекция. По дяволите, как можахте да скапете традицията и вместо някакъв бърз и силен финал сложихте тази безбожно скучна документалка за „Ревю“.

Мразя, когато нещо, което харесвам, бъде скапано, сбозено, опропастено и унищожено. Все повече усещам, че в този свят всичко, което обичам, рано или късно бива скапано, сбозено, опропастено и унищожено, може би трябва да спра да обичам и да ми пука. Нима? Ай сиктир…

Накрая дори най-енергизиращата песен в плеъра ми няма мощта да ми вдъхне кураж, храната е безвкусна, блогосфера е скучна и не ми остава нищо друго, освен да разкарам вмирисаните ми дрехи и да потърся утеха във възглавницата на малкия.

След дъното има път само нагоре.

Advertisements

4 thoughts on “Денят Хикс

  1. Благодаря ти, че си искрена отново, за нас е важно да знаем какво се харесва и какво не и контакта с публиката ни да не бъде едностранен. Надявам се все още да си готова за изненадите на бъдещите ни програми :) Честита Баба Марта от FS

  2. Уау, Бургас? В кой пиано-бар, the hell, има сервитьори с прашки? Ужас…
    Иначе… радваш ме, ще те чета по-често ;-] и честит 03.03!

  3. Честито ни освобождение наистина! Мерси, че ме четеш и ти полетяваш в рийдър листата ми. Между другото, има ли някаква вероятност да съм видяла теб днес да се качва в 12а на спирката на Младост? Знам, знам, убийствен въпрос, но снимката на профила ти ми напомни на едно момиче, което видях днес. Хихи.

    А за пиано-бара – онзи, зад х-л България. Сервитьорът е доста известен, мислех си, че гейщината му е просто поза, за повече клиенти, но тези тъмносини прашки ми дойдоха в повече него ден. xD

  4. 12a на младост… не мисля, с другата 12ка съм :) няма нищо, някой ден ще се видим в симпатикото ;) а оня в събота се мотаеше с етикета на дънките :D дерзай!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s