Uncategorized

This is our fate.

(Този пост ще бъде просто порой от думи. Скучен.)

Аз съм положителен човек и гледам с надежда към всичко. В събота и в неделя времето беше ужасно, но аз се молих да стане слънчево. Не стана, но поне не валя, с което спечелих един бас. И така, щом мога да си пожелая да не вали, и това да стане, trotz всичките прогнози в метео-сайтовете, мога ли да си пожелая хиляда пъти по-силно да ме приемат японистика във Франкфурт и да не се случи? Изключено. This is our fate.

Открих 3 немски блога на хора, които следват именно японистика там. Ще се опитам да завържа разговор с тях. Трябва максимално добре да си представя животът там и безкрайното зубрене на канджи, което ме чака. Зачитам се в самоучителя на Б. Иванов като ме стегне сърцето, вече мога да чета на хирагана, не бързо, но вярно, всъщност никой не го изисква от мен, но аз упорствам.

На скайпа на Андрей пише „First we take Manhattan, than we take Berlin.“ „First I take Frankfurt, than I take the whole world.“ – казвам аз. Отскоро имам навика да правя „трябва“-списъци. За днес следобед имах 5 „трябва“, но 3 отпаднаха, сега чакам Т., за да приключа с петото. За утре, сега-засега, има 3 „трябва“. В сряда не знам какво ще се случи, в четвъртък ще се наспя. По нататък не знам. Февруари значи един важен рожден ден и две олимпиади, плюс-минус няколко класни, март май нещо подобно, април се очертава шаване из страната, май месец не ща да го живея, през юни ставам на 19 и си изпращам документите, юли ще покоря последния връх на немския език, август искам да пътувам, септември да си купя фотоапарат, октомври ще уча катакана и 10 канджи на ден, ноември ще купя подарък на брата, декември ще си мина изпитите и ще посрещна новата година някъде, с някого. Айде пак се получи to-do-list, аман. Напоследък съм страшно зле. Т. твърди, че когато се замисля, изглеждам отчаяна. Не съм отчаяна. Просто имам само един план, пък всеки ден на обяд майка има нова идея за моето бъдеще.

А Джейсън Мраз е новото в плеъра ми и е страхотен.There’s no need to complicate. Our time is short.This is our fate, I’m yours. Написани звучат трагично, а той пее тъй жизнерадостно, че май ще заеме централно място в моето така-изключително-наивно-по-детски-оптимистично-по-старчески-сложно ежедневие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s