Аз живея

Сънчо

Пешо Събев току-що ме просълзи с публикацията си за детските анимации. Бравос, че е изкопал тонове спомени от древните анимаци, някакси се появява продължение на една моя скорошна мисъл за Гумените мечета, мисля да ги погледам пак. Но това, което ме накара да заплача, беше видеото на Сънчо. Онзо Сънчо, който праща жабките в езерото и щъркелчетата в люлката. Този Сънчо.

Осъзнавам, че тези 56 секунди въплъщават моята представа за хармонията. Представа, изграждана всяка вечер в продължение на години. Хармонията: това е ред, спокойствие, човечност и приятна музика. Всичко, което искам, е някак си вкарано в това видео: искам всичко да се получава по такъв красив и хармоничен ред, искам домът ми да е такова прекрасно пространство като гнездото на щъркелите, не искам да спя сама… Все достижими неща.Но не днес, не и утре.

Уморих се, хора. Уморих се да живея в утрешния ден, в който ще съм не-знам-си-къде и ще следвам не-знам-какво. Искам да живея днес. И имам нужда от някой Сънчо, който да ми казва кога да си лягам и всичко останало, защото определено сама не се справям във вземането на решения…

Advertisements

2 thoughts on “Сънчо

  1. С много от нас е така :) Липсва ни уюта, топлината и реда в нещата, които ги имаше в нашето детство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s