Аз мисля

Хубаво е да си блогър

Да си блогър. Да присъстваш в масовата боза, наречена Интернет. Да имаш свое собствено място за изява и да познаваш други хора, без никога да си ги виждал. Интересно е. Има най-различни видове развлечения. Аз освен всичко друго се радвам и на миговете, когато засядам с кисело мляко и бисквити „Анелия“ пред гугъл рийдъра. Чета… Continue reading Хубаво е да си блогър

Uncategorized

This is our fate.

(Този пост ще бъде просто порой от думи. Скучен.) Аз съм положителен човек и гледам с надежда към всичко. В събота и в неделя времето беше ужасно, но аз се молих да стане слънчево. Не стана, но поне не валя, с което спечелих един бас. И така, щом мога да си пожелая да не вали,… Continue reading This is our fate.

Аз живея

Сънчо

Пешо Събев току-що ме просълзи с публикацията си за детските анимации. Бравос, че е изкопал тонове спомени от древните анимаци, някакси се появява продължение на една моя скорошна мисъл за Гумените мечета, мисля да ги погледам пак. Но това, което ме накара да заплача, беше видеото на Сънчо. Онзо Сънчо, който праща жабките в езерото… Continue reading Сънчо

Аз мисля

За газа и газта

Зима е. Студено е. От утре сме на училище от 9 до 12. Било студено. Логично е да е студено като цяла ваканция училището не е отоплявано, а после Топлофикация Бургас предаде Богу дух. 24 часа заряза кичозната си, претупана и неинформативна първа страница, за да ни каже само една дума: „Студ“ на черен фон.… Continue reading За газа и газта

Аз живея

After midnight

Почнахме. Почнахме с всички обичайни, банални неща. Хубави празници бяха. Хубаво посрещане на Нова година беше. Хубав сняг падна в Бургас. Иии, в крайна сметка на 5ти пак се завърнах на училище. Нещо като първи път в тази последна година. От почивката съм се заредила с доста положителни мисли. С усмивка приех факта, че първото… Continue reading After midnight