Аз живея

2008ма е към края си.

Все повече ми писва от тая година. Или по-точно: нямам търпение да започва следващата и по-възможност да свършва и тя бързо. Но преди да се хлъзна в новата година, както казват немците, а и Андреас, трябва с мъничко досада да хвърля поглед назад. За щастие, не трябва да ставам и да търся зеленото тефтерче, нужно е просто да се поразходя из блога си.

Хронологично някак не ми харесва. По важност пък не мога да ги подредя събитията. Тоест както ми дойде.

Като за начало: 2008ма беше година на музиката. Започнах я с не повече от 60 песни на плеъра, сега са 260. Открих готините Епик Хай, Gackt, през юли зациклих яко на Е Номине и досега ги обожавам с цялата им префърцунена мистериозност. Сийзър Систърс мисля, че си го довлякох от 2007-ма, но със сигурност ги обикнах истински тази година. ПИФ и Остава също си завоюваха място в червения плеър, наред с разни корейски и японски лигни и други неща, които никой не подозира, че слушам. Изобщо, много шарена музика се събра и най-важното, появи ми се навикът да слушам музика, когато съм навън. Знам, че не е добре, знам, че не всички шофьори са меломани и ще спират, когато пресичам с големите слушалки на ушите, но, по дяволите, хубаво ми е. А и слушалките в тва шитаво време топлят! =)

2008ма бе и година на японските сериалки. Изгледах „Anego“, „Hana Yori Dango“, „Kimi wa Petto“, „Cheap love“, „Nobuta wo produce“. Азиатските филми просто ме мързи да ги линквам и тях, но те са пълнежът на този иначе скучноват блог. Научих, че Ким Ки Дук, всъщност се нарича Ким Ги Док и даже накрая на годината се пообразовах и с нещо корейско. Изобщо, фенясах на тема азиатска масова култура. Подслаждах се и с Джъд, Джони, с Алън Рикман, с Михалков. И най-важното, посетих всички прожекции на Future Shorts в Бургас. Дано и през 2009та има още много! =)

Но това беше в свободното време. Иначе се постарах да поуча добре за изпита по немски, даже се изнесох от нас за седмица по този случай. Ходих и по олимпиади и писах исета, общо взето неуспешно, но карай, човек се учи. Аз също.

Попътувах лятото, макар и не с голямо желание и много късмет. Наред с плеъра се сприятелих и с фотоапарата и малко по-малко започнах да свиквам с този вид техника. Смея да похваля програмата PhotoScape, с която се постига много добра обработка на снимки, безплатна е, лека е и изобщо ме кефи повече от PhotoShop.

Сякаш за пред някой закъснял дядо Коледа мога да изтъкна и факта, че работих здраво и сама си купих масата и новия монитор и ми останах още пари, които се моля да отидат за нещо по-смислено от рокля на проклетия бал.

Чувството ужасно много да искаш да удариш някого, а да не го направиш просто защото го обичаш, също не ме подмина. Със С.  се разделихме без бой и глупости. С А. като цяло всичко се свежда до хедонистични нагласи към живота, безкрайни спорове, черното дали е цвят и чувството, за което говорих по-горе. Не съжалявам. Въобще. Текат едни от най-усмихнатите ми дни. Даже измислих и стратегията със седемте чудеса, за да се справя с притесненията.

А притесненията са много и е необходима много музика и домашно вино, за да ги закопая под леглото, но на сутринта те пак са там.

Искам 2009та да идва и да минава. Списъкът с нещата, които трябва да сътворя не е малък.

Първо, трябва да се справя с тоя немски и да се представя добре на олимпиадите, за Бога, искам да съм приета тук, дори и да замина.
Второ, искам да мина тънко с глупавия бал. Не ми е до шопинг по магазините и ходене по фризьори. Не искам и бутилка вино за четири човека, щом съм платила вечеря за 90 кинта. Не съм скъперник, просто знам стойността на парите измерена в храна и алкохол.
Трето, искам, безкрайно много искам да ме приемат японистика във Франкфурт. Това е, за което мечтая. Имам всичко необходимо. Нужно е само малко късмет. И пари.
Четвърто, искам да се събуждам спокойна и да спя добре. Затова ще започна да ходя на йога. Иначе няма да издържа.

Суеверен страх се загнездва в мен като се замисля за следващите 9 месеца. Завиждам на всички, които имат каки и батковци. Не завиждам на тези каки и батковци. Аз не съм смел човек, не мога да взимам решение и изпитвам панически ужас от документи. Някак си тези 9 месеца ме е страх да ги живея, нещо в мен не вярва, че ще се справя. Трябва да обединя всички сили в мен, за да повярваме и да се справим. Но първо ще си отпразнуваме една прекрасна Нова Година. =)

Advertisements

3 thoughts on “2008ма е към края си.

  1. За 18- те ти /предполагам/ години пишеш смело,мечтаеш ведро,решаваш житейски казуси с А. и С.,закопаваш под леглото!!Според мен за теб писането на есета и ходенето на олимпиади не е било излишно.И без да съм орисник съм сигурен-ще имаш и късмет и японистика в Франкфурт.За парите не съм сигурен, нещо ми се губят във видението но отпразнувай още една Нова година и смело!!

  2. Лигла! :P
    Иначе черното физично погледнато не е цвят, а липса на цветове, но пък ние мразим физиката, така че няма значение.
    Пожелавам ти всякакви глупости и ще се чуеш съвсем скоро. :)

  3. Ох, сега разбирам защо дъртаците на средна възраст са цинични. Познават доста неща и търсят разнообразие и позиция в циничността. Аз познавам една тинейджърка, която учи японистика, която не говори много на живо, която би ходила на йога. Последното е характерно за 99% от жените. За разлика от първите две :-) Авторке, когато чувстваш, че ще се провалиш, значи желанието ти е такова.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s