Аз живея

7 чудеса на ден

След последната депресарска събота реших да разработя нова стратегия за справяне с негативното в мен. Реших да престана да се сдухвам за глупости и да последвам основния съвет на А.: да не му мисля чак толкова много.

В понеделник идеята се избистри и прие наименованието „7 чудеса на ден“. Под „чудо“ вече ще се разбира всяко дребно събитие през деня, което го е направило безкрайно уникален и удивителен ден. Та, щом решиш, че  денят ще е удивителен, той може и да те послуша. Имах убийствен понеделник със седем чудни чудеса: 1) баба дойде сутринта (не я бях виждала от две седмици и тя милата много ми се зарадва); 2) най-сетне купих подарък на Туня: претенциозно издадената „Тайната“ (причината е просто, че това е книгата, която ясно си спомням, че тя загледа последния път като бяхме в „Хеликона“. Не съжалявам. Прочетох първите двадесет страници и открих, че есенцията на взетото от мен решение с положителните мисли и действия, в книгата е напълно одобрено и са дадени допълнителни насоки за промяна в живота. Брей, да му се невиди. Ще взема да повярвам =); 3) видях си Гошо-чан от Германия и той е пораснал с още поне 15 санта или аз наистина не съм го виждала няколко месеца. Дано стане мойта работа с Франкфурт, че да се виждаме често там, в Швабия; 4) безумната глупост с училището приключи преди 4 часа; 5) в процеса на някакъв безумен разговор докарах А. до смешна криза, което досега не се беше случвало, но още повече ме вкара в пътя на вярата в доброто; шестото чудо беше ходенето на пързалката, а седмото: осми епизод на „Coffee prince“, за който сериал ще ви разкажа скоро, но може да се каже, че е една от главните причини да съм адски жизнерадостен човек напоследък.

Вторник започва мрачен и дъждовен и аз лежа и си мисля, че е малко невероятно този ден да бъде хубав, още повече че гърбът ме боли безкрайно. Естествено, всички щети от пързалката си проличават едва на другата сутрин и никога не съм подозирала, че мога да разтегна такива ми ти мускули. Толкова е дъждовно, че отменям една среща, която много ми се искаше да не отменям. Естествено, когато затварям телефона, пеква слънце (чудо номер 1). В главата ми се заражда ужасно невъзможен план. В крайна сметка се случва едно троично чудо: прекарвам следобеда като френски аристократ, с болки в гърба, който приема поклонници и обожатели в резиденцията си. Е, аз си имам точно една поклоннница и един обожател, но колко души могат да се похвалят с толкова? Та, Туня се озовава в моята иначе непристъпна крепост и ми връчва подаръка – „Спутник, моя любов“ на Мураками и аз си умирам от кеф (2). Оказва се, че доста се е колебала дали да не ми вземе „Тайната“, но Мураками надделял. Йес. Докато ядем ябълки, аз провеждам шестминутен разговор и отново става на моето. (3) Час и половина по-късно, А. седи на леглото и ме гледа как си разопаковам подаръка. А аз се радвам като дете (защо „като“?) (не, няма да ви кажа какъв беше =) ) (4). Петото чудо е майка ми, която проявява набивало разбиране. Шести номер са едни дънки, които ще се нуждаят от скъсяване. А седмо чудо се дели от фастум гел и четене на книгата на Туня до 11, може би и факта, че загасих компа в 8:53. Изобщо и вчера изпълних списъка. =)

Засега е още обяд, но първо, кръстът не ме боли (за разлика от гърба), второ, пече слънце и трето, имам вдъхновение за снимки. Отивам на пързалката, този път в ролята на фотограф на малкия. Още 4 чудеса ме чакат!

Advertisements

One thought on “7 чудеса на ден

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s