Аз живея

Пързуууул

Бургас си има ледена пързалка, тамън в центрума.  Сложили я там хората, пускат музика, пързулкат се, наглед нищо и никакво занимание. Брат ми, деветгодишния, вчера ходи и се върна въодушевен. Ок, викам днес, и аз ще дойда. Принципно аз съм осемнайсе годишната кака, той – деветгодишния дребосък. И да, аз съм на 3 чаши убийствено домашно бяло вино, той е на компот (от круши). Нещо в ролите е отишло по дяволите, щом той ме води към касата, той взема кънките, той ми взима безценните бели маратонки и ги оставя в гардероба. Още по-зле е положението на пързалката. Той си шава най-спокойно, пада, става, смее се, само аз, дъртия пън, се придвижвам едва-едва и стискам спасителната стеничка. Как може да губя от такъв дребен и вреден противник? Срамът и магарешкият ми инат ме отрезвяват, аз се вдъхновявам ииии, успявам да измина два метра, без пак да се вкопча в шибаната стена. Първото ми падане е жив кошмар. Брат ми като падне и половината пързалка ще го вдигне. Мен – никой. Гррр. От второто до осмото падане обаче получавам малко помощ от сеирджиите, които от сърце се смеят на недъгавите ни опити да се пързулкаме. Постепенно схващам идеята, но това никак не ми помага. Ясно е като бял ден: трябва да се отпуснеш, да не се страхуваш, че ще паднеш, да се движиш напред. Само че ееей, аз съм на осемнайсет, предстоят ми изпити, кандидатстване, аз съм сериозен човек, помощ, аз тука организиран, практичен, аз не мога току-така да се отпусна и да се пързулкам с децата (деца, деца, къде деца? тук почти всички са колкото мен, баси…). Явно трябва да побеждавам себе си. Мога да се изправя пред комисия и да плямпам на немски, а на една никаква пързалка се държа като пън. Някак си сега трябва да кажа, че се справих и че накрая се пързулках без страх. Не, това не е така. Никой не побеждава себе си и притеснителната си натура в рамките на 40 минути. Ако постигнах нещо, то беше това, че изпитах адската болка на наместения кръст. Наместих го, сигурна съм. От години беше разместен, но когато паднах за девети път, усетих такова освобождаване, че съм сигурна, че беше за добро. Скоро ще стане ясно де. Едно е абсолютно сигурно – това няма да бъде последното ми падане. Просто не мога да се откажа, ще се науча да се пързалям и това е.

Advertisements

One thought on “Пързуууул

  1. Гордея се с теб! Аз така и не се осмелих да отида на пързалката в нашия център. Щото нали и аз „съм сериозен човек, имам изпити, мога да плямпам на немски пред комисия, и на английски мога, и съм тежка мадама и съм на 21“ и т.н. :) Наистина се гордея с теб и вярвам, че ще успееш да се научиш да се пързаляш!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s